Съставянето на правителство стигна до под кривата круша, или както би казал шахматист като мен – до патова ситуация. Причината е в парламентарната конфигурация. При фрагментиран парламент, в който най-голямата партия има само 27% от депутатите, трябва да се правят коалиции. Втората и петата по численост депутатски фракции в Народното събрание са обявени за нерукопожатые (не знам как е на български) – с тях никой не иска да се коалира и това автоматично ги вади от сметките.
Най-голямата партия пък се постави в обратна ситуация – тя не иска да се коалира с никого и смята, че ѝ се полага да управлява сама. Така и тя отпада от коалиционните сметки, поради което правителствено мнозинство не може да се сглоби.
Какви са възможните изходи?
Вариант едно – стигмата върху ГЕРБ и ДПС пада и останалите играчи започват да ги възприемат като легитимни, макар и нежелателни партньори.
Вариант две, абсолютно невероятен в обозримо бъдеще – електоралната тежест на ГЕРБ и ДПС се стопява значително, така че тяхното изолиране вече не е пречка за формиране на мнозинство.
Вариант три. Електоралната тежест на несговорчивия Слави Трифонов пада до нива, при които правителство може да се направи и без гласовете на неговите депутати.
Вариант четири. Слави Трифонов осъзнава, че може да управлява само в коалиция и се съюзява с ДБ, Мая Манолова и БСП.
Вариант пет, най-невероятен – Слави Трифонов печели самостоятелно мнозинство.
Ако търсим правителство в този парламент, възможни са само първия и четвъртия вариант. За реализация на останалите са нужни нови избори.
При нов предсрочен вот обаче едва ли са възможни някакви много драматични промени в съотношението но силите. Затова най-реалистичен ми изглежда първия вариант – времето плюс политическия инфантилизъм на Трифонов свалят стигмата от ГЕРБ и дори от ДПС и те биват включени в някаква коалиция. Така сегашният главен политически ров между „партиите на статуквото“ и „партиите на протеста“ бива заровен и на негово място идва нов – между антисистемната сила в лицето на г-н Трифонов и всички останали партии на нормалността.
Най-драстичната промяна, която се случи през последните 2-3 месеца, е катастрофата на проекта „Трифонов“. Катастрофа на първо място политическа, на второ кадрова (вижте какви хора бяха предложени за премиер и вътрешен министър!), на трето – комуникационна, на четвърто – естетическа (вижте стайлинга на самия Трифонов, на сценариста Тошко и на оня със скъсаните дънки) и накрая – морална. Но това, което аз именувам катастрофа, за част от избирателите на Трифонов е принципност и оригиналност, така че мнозина от тях няма да го изоставят. Поне не веднага.
Силен отпечатък върху политическата ситуация слага институцията на служебното правителство, която е доста рядко срещана в световната политическа практика. Част от настървението срещу ГЕРБ започна да отслабва, защото Б. Борисов не управлява през последните 3-4 месеца. От друга страна останалите играчи не се чувстват особено притиснати да бързат с ново правителство, защото управлението на служебния кабинет ги устройва в една или друга степен. А вижте какво стана в Израел – и там враговете на Нетаняху бяха орел, рак и щука, но все пак се разбраха за коалиция, защото докато текат преговорите той си продължаваше да управлява.
Същевременно правото да назначава служебно правителство вкарва в играта и президента Радев, който в нормална ситуация е само церемониалмайстор. Неговият сравнително висок рейтинг вече накара първо БСП и Мая Манолова, а после – и Слави Трифонов да му се врекат във вярност, за да могат да се похвалят, че са в лагера на победителя на предстоящия президентски вот.
Пламен Димитров, анализатор
