Преди да се стигне до покана, за да бъде връчен втори мандат, според мен президентът трябва да постави две условия - първото е актуализация на бюджета, за да има пари за избори и второ - да бъдат насрочени президентските избори. Това обясни в сутрешния блок на БНТ ”Денят започва” доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в СУ.
Ако бъде върнат втория мандат, след това много бързо ще се завърти рулетката и президентът ще бъде притиснат от срокове, обясни доц. Киселова.
Публичното право, за разлика от частното, се случва пред очите на обществото и предполагам, че дори само един народен представител, в случая, предполагам, че това ще е г-н Митов, както обявиха, ще отиде да приеме и да върне мандата, коментира доц. Киселова ситуацията с втория мандат, който трябва да бъде връчен на втората по големина политическа сила в НС, която в случая е ГЕРБ.
Относно казуса с оттеглянето на Пламен Николов като предложение за премиер в проектокабинета на "Има такъв народ" и гласуването вчера решение на НС, доц. Киселова обясни, че в този случай е необходим акт на парламента, тъй като при предварителната фаза при президента мандатът е бил успешен, а оттеглянето на кандидата се е случило във фазата, когато се налага НС да се произнесе.
На въпрос дали тази ситуация е повод за тълкувателно решение от Конституционния съд, доц. Киселова отговори: КС може да ни каже, че ако има акт на президента, трябва да има акт на НС, може да ни каже, че е достатъчно да се оповести... Правото е живо, но животът винаги е по-богат от правото.
Партиите, когато се явяват на изборите, се явяват със заявка, че искат да участват в управлението. За напред онзи, който води преговорите, ще трябва да ги води доста по-отговорно и убедително, тоест да не оттеглят бъдещите партньори подкрепата си, смята доц. Киселова.
Тя коментира и размяната на реплики в парламента вчера, след като Татяна Дончева оприличи председателя на НС Ива Митева на болонка, а тя ѝ отговори, че тази порода кучета може да има много силен характер.
Напрежението от изминалите седмици, в които партиите водиха преговори и си разменяха реплики пред медиите, а след това тези реплики се пренесоха в парламента, показва едно - политиците ни не са на онова ниво, което очаквахме, че ще поддържат, давайки заявка, че ще възраждат парламентаризма. Предполагам, че след размяната на обидни реплики напрежението вече спада.
Според доц. Киселова, да се говори за конституционна криза е много тежка присъда.
Кризите са политически, Конституцията във всеки един момент, в който се наложи, се прилага. Конституционна криза ще има тогава, когато поне два от трите основни органа - Парламент, Министерски съвет, Президентство, не функционират.
Така че към настоящия момент кризата е само политическа, допълни доц. Киселова.
