Това, дето ИТН – хаджията Тошко Йорданов изнася на публичност подробности от разговорите си с Христо Иванов и Мая Манолова, напомня драсканици в училищна тоалетна. Тези клозетни откровения са магнит за очите и най-често предизвикват влага в гащите. Интересното им е, че са мръсни и неприлични – едни такива бързи и задъхани.
Лошото е, че като си повъртиш малко повече главата наляво-надясно, винаги изскача и твоето име. И тебе те има между обезсмъртените в стих или в проза тоалетни герои.
Като плямпа кой какво е рекъл, остриганият хаджия трябва да очаква ответна картинка.
Мой някогашен приятел – известен литературен критик и прозаик, ми разказваше как няколко години е бил учител и нощен възпитател в ученически женски пансион.
През деня занимавал гимназиалните хубавици с литература и метафори, а през нощта ги пазел в пансиона.
– Ама така ме измъчваха с тия къси нощнички – разказваше той. – И все идват в стаичката ми: „Другарю Росенов това, другарю Росенов, онова...“
И за да убие плътското в себе си, почнал непрекъснато да им дава контролни.
– Давах им контролни по два пъти в седмицата, та да има какво да проверявам и да не мисля как си лягат полуголи по стаите.
Хубаво, но на ученичките им писнало от контролните и училището една сутрин осъмнало с надпис: „Другарят Росенов и другарката Икономска се таковат редовно“.
– Ето това „редовно“ ме влуди. - Завършваше моят литературен приятел. - Че правехме това-онова с колежката, си беше вярно, но чак пък редовно...
И продължил да им дава контролни, но вече не ги четял, а си палел печката с тях.
Затова – внимателно с блажния и неприличен фолклор, особено в политиката. По-внимателно с клюките!
А Тошко Йорданов да седне да попрочете Записките на Захари Стоянов. Там има интересна сцена за котленските хаджии. Някои от тях били най-обикновени дървари. Ходели в гората хората да секат дърва. А иначе били хаджии.
Николай Милчев
