Катастрофи се случват всеки ден. Но когато се случват с колите на първенците в държавата е най-малкото смущаващо. От една страна, защото е тотална аматьорщина, от друга защото страдат невинни хора.
Едно дете в сряда вечер за малко да ни напусне, защото един министър бил по-важен от другите на пътя, бързал много и се движел със специален режим на движение. Ало, НСО, изключете мигалките и слезте на земята. Не сте по-големи нито от моя живот, нито от своя собствен.
Инцидентът от сряда вечер (14 април 2010) на столичния бул. България, когато S-класата на военния министър Аню Ангелов навлиза в кръстовище при червен светофар от дясна лента, предназначена за десен завой. За тази лента светофарът свети зелено. Министерският мерцедес обаче се движи направо, в посока Бояна. За тази посока светофарът в този момент е червен. Правителствената кола е ударена странично от друга кола. Детето, пътувало в нея е единствения пострадал, то си е глътнало езика. Цяло чудо е, че наоколо е минавал лекар, който е направил нужното и е спасил един детски живот.
Извинете, но това е ламерско изпълнение! Професионален шофьор, още повече от тези, които обслужват първите мъже на България не може да допуска аматьорски грешки като тази. От друга страна, никой не е застрахован от сакатлъци.
Тук зад храстите на това кръстовище изскачат няколко въпроса. Закъде е бързал толкова военния министър? Да събере войската, защото врагът (с партиен билет) ни атакува? Или пък да гледа Биг Брадър? Излиза въпросът и защо колите на НСО често пъти се движат безобразно като създават рискови ситуации за останалите участници в движението. Питаме и защо за нито един от многобройните инциденти с държавнически коли няма нито един санкциониран служител. Защо винаги виновни са другите?
Защото са безнаказани. Защото са над нас. Защото са по-големи от пътя. А хората, които тези коли обслужват са са по-важни от теб и мен. Миналата година висях в задръстване на бул. България, който беше блокиран за 15 минути заради поредния правителствен кортеж. Колите бибиткаха, а 20 метра по-назад виеше линейка. Полицаят на кръстовището чакаше да мине кортежа на НСО. Моята кола беше първа на светофара и го попитах – „Защо не пуснеш да мине поне линейката?”. Той вдигна рамене и каза, че не може. Аз му казах, че неговата майка може да е в нея и на тези минути може да се крепи нейния живот. Униформеният се сдуха, промърмори нещо и се отдалечи.
Да се върнем към инцидента от сряда. И да покажем среден пръст на генерал Димитър Димитров и неговите колеги, според които „обяснението на шофьора от НСО е, че се е движел в крайна лява лента и е навлязъл в кръстовището след като е подал звуков и светлинен сигнал. Той има право да направи това дори и на червен светофар, ако предварително е сигнализирал и преценил, че няма опасност да предизвика катастрофа, обясниха от НСО. Според тях информациите на очевидците са противоречиви за това кой от двата автомобила е минал на червено (ЛЪЖА). ”
Защо е лъжа? По случайност моя колежка пътува с таксиметров шофьор, който е присъствал на инцидента. Според него очевидно министерската S-класа е била причина за инцидента. Нещо повече. Имало е огромен брой желаещи да свидетелстват за обстоятелствата около катастрофата. Защо ли? Амбицията за кооперативност с полицията в БГ е рядко срещано явление.
Според чл. 92 от Закона за движение по пътищата, водачът на МПС със специален режим на движение (полиция, пожарна, бърза помощ, правителствени кортежи, и ко.) може да игнорира червен светофар или забранителен знак, но ако „няма да застраши нечий живот или имущество”. Кратко и ясно.
Както обикновено, българската практика няма нищо общо с българския закон. Някой от вас да е чул шофьор на НСО да бъде наказан от КАТ за катастрофа предизвикана от него? Тези хора очевидно са безнаказани. Или поне всички на пътя виждаме, че шофират като такива.
За съжаление сред тях има служители, които изгубиха живота си на пътя. Така, неработещата връзка между практика и закон донесе възмездие на тези хора. Без да получат санкцията, която са заслужили.
Всичко това е наистина жалко. За тях и семействата им и за нас като граждани.
Бранимир Николов
www.bgautoblog.com
