След положителната оценка на Конвергентната програма България продължава да гледа към ERM ІI. Това заяви вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков в Мадрид след работна закуска на финансовите министри от групата на Европейската народна партия в събота, съобщи пресцентърът на финансовото министерство.
Финансовият министър продължи разговорите за приемането на страната ни в преходния валутен механизъм в поредица от срещи със свои колеги в рамките на неформалното заседание на ЕКОФИН в испанската столица.
„Вече съм информирал почти всички колеги да са спокойни за това, което става в България. След положителната оценка от ЕК минаваме на съвсем друг етап на разговорите. Преди това обаче е важно през май да пристигнат представителите на Европейската комисия и да ги убедим, че предприемаме необходимите мерки", коментира още министър Дянков.
„Кандидатстването за ERM ІІ е решение на българското правителство. Еврозоната не е „затворен магазин" и всички държави от Европейския съюз, които имат желание да се присъединят, могат да го направят, ако покриват критериите". Това каза Жан-Клод Юнкер, председател на Еврогрупата и премиер на Люксембург, след работната закуска.
По думите му София трябва да вземе решение дали да подаде документи за "чакалнята" на еврозоната. Юнкер не се ангажира да съветва правителствата, тъй като никога не го е правил. Но премиерът Борисов добре знаел, че България е на правилния път и решението за влизане в ERM ІІ е негова работа, коментира Жан-Клод Юнкер в отговор на журналистически въпрос.
В рамките на работната си среща в Мадрид министрите са обсъждали и резултатите от научно изследване, поръчано от Европейската комисия и ЕКОФИН на професора от Харвард Алберто Алесиньо. Темата на изследването е „Как се излиза от финансови кризи?".
Проучването обхваща последните 25 години и е имало за цел да установи доколко удачна е рестриктивна финансова политика или провеждането на по-мека финансова политика с увеличаване на данъци.
В изказването си, посветено на европейския и световния опит при кризи проф. Алесиньо е посочил, че 70 на сто от държавите с темпове на икономическо развитие над средното, успешно са преодолели кризата с прилагане на рестриктивна фискална политика. Те са съкращавали разходи, а не са вдигали данъци, е посочил проф. Алесиньо.
В 2/3 от случаите е установено, че рестриктивната фискална политика води до растеж след кризата. Това е била и основната тема в рамките на сутрешната работна среща на финансовите министри от ЕНП. Жан-Клод Юнкер е потвърдил резултатите от изследването, като се е позовал на дългогодишния си политически опит.
Втора основна тема на разговор по време на закуската е била: кой печели изборите според това кой каква фискална политика провежда.
За почти всеобща изненада на присъстващите, правителствата, които са водили рестриктивна фискална политика, с малки изключения, печелят следващите избори. Дискусия е имало и около въпроса дали ако една държава е в криза, правителството трябва да води дясна политика и каква е цената на тази политика.
„Според това научно изследване се оказва, че цената не е толкова голяма, колкото ние си мислим", коментира министър Дянков и допълни, че има едно „ако", което е било особен предмет на размисъл.
Според проф. Алесиньо, има разлика между новите и по-старите и добре работещи демокрации. Във вторите електоратът разбирал, че рестриктивната фискална политика е необходима, така че те своеобразно „награждават" правителствата, които са достатъчно смели, за да водят такава политика и те обикновено печелят и следващите избори. В новите демокрации имало повече популизъм и в над 50% от случаите, правителствата, които водят рестриктивна фискална политика, губят следващите избори. „За нас остава въпросът дали сме вече развита демокрация или сме нова", коментира още финансовият министър.
Трета основна тема на разговор е била свързана с казуса дали е необходимо делегиране на функции по провеждане на фискална политика към Европейската комисия, така както в момента на ЕК е делегирана монетарната политика. „Изследването е посочило категоричен отрицателен отговор", каза министър Дянков.
От икономическа гледна точка отговорът е отрицателен, защото държавите са на различно ниво на развитие. Това означава, че на някои икономики им трябва по-високо ниво на преразпределение на БВП, на други по-малко, обяснил професорът от Харвард.
„Колкото неразвита е икономиката, толкова по-малко преразпределение е полезно за нея", обясни финансовият министър Дянков. Той допълни, че в държави като България трябва да има по-малко преразпределение, а богати държави като Швеция могат да си позволят по-голямо. „По тази причина фискалната политика трябва да си остане национална задача и ще остане такава за дълго време", допълни той.
Министрите от ЕКОФИН дискутираха и въпроси, свързани с пенсионната реформа. „Това е темата, която от гледна точка на публичните финанси доминира всички разговори извън Гърция", каза българският финансов министър. Според него, тя засяга почти всички страни от Стария континент - Холандия е пред промяна на пенсионното си законодателство и от 1 юни вдига възрастта за пенсиониране от 65 на 67 г. за всички. Във Франция също се водят подобни дебати. Този тип реформа ще се осъществи и в България на някакъв етап.
Финансовите министри са били единодушни в мнението си, че тази тема не може да се отлага много във времето и от гледна точка на публичните финанси положението става все по-трудно. В рамките на следващо заседание на ЕКОФИН пенсионната реформа ще бъде самостоятелна точка от дневния ред на министрите, за да се търси цялостна стратегия на европейско равнище за решаване на проблема. Вероятно темата ще бъде формулирана и като точка от стратегията „Европа 2020".
Европейската комисия подготвя директива, която ще урегулира преминаването към единен финансов надзор, стана ясно още по време на работната среща в събота.
„Единният надзор означава Европейската централна банка да има повече правомощия не само върху банковия сектор, но и върху застрахователния сектор, инвестиционните фондове, рейтинговите агенции и др.", обясни министър Симеон Дянков и допълни, че единния надзор вече е реализиран в 7-8 държави членки на ЕС.
