И така, талибаните превзеха Кабул и цял Афганистан. Тяхната скоростна и почти безкръвна победа е сравнима само със превземането за 20 дни на Париж и цяла Франция от Наполеон след бягството му от остров Елба през 1815 г.
Не мисля, че победата на талибаните е кой знае каква геополитическа драма. Американците нямат никакво намерение да харчат повече хора и пари, за да поддържат режима на техния възпитаник Ашраф Гани (човекът не е главорез от афганистанските пущинаци, а доктор по антропология от Колумбийския университет в Ню Йорк, преподавал е в Бъркли и "Джон Хопкинс"). Така че завръщането на талибаните във властта не е точно поражение за Америка - тя просто не иска да участва повече в битката за Афганистан.
Причината, поради която американските военни отидоха в Афганистан, отдавна не съществува. Атентатите от 11 септември бяха изключително дръзко предизвикателство срещу Америка - все едно кварталното хлапе да удари шамар на местния бабаит, който не излиза от фитнеса. И последва остра реакция, талибаните понесоха удара, защото бяха приютили Осама бин Ладен и неговата "Ал-Кайда", която беше нарочена за организатор на атентатите. Та именно заради това Пентагонът стовари цялата си мощ върху върху Афганистан, за отмъщение, а не за да строи демокрация, макара че в някои патетични политически изявления може да се е прокрадвала и такава глупост.
След 2001, и особено след 2011 г., когато Бин Ладен бе убит, американското присъствие в Афганистан се дължеше най-вече на силата на инерцията. От афганистанска територия вече не идваха никакви сериозни заплахи за международната сигурност, да не говорим пък за организиране на атентати на американска земя. За оставане в Афганистан лобираха главно военните - те винаги преувеличават проблемите с международната сигурност, за да изглеждат важни и незаменими. Всъщност то и сегашното изтегляне от Афганистан е изцяло политическо решение - Пентагонът не го одобрява.
Трябва да е ясно, че за разлика от "Ал-Кайда" или "Ислямска държава", талибаните са етническо (или племенно) пущунско движение, тя нямат претенции за влияние извън Афганистан и не предлагат някаква универсална идеология за целия мюсюлмански свят.
Така че талибанският проблем е вътрешен за Афганистан. При предишното си управление (1996-2001) те се отличиха с катастрофален държавен мениджмънт. Част от министрите им бяха полеви командири без образование, страната нямаше официален държавен бюджет, а парите се разпределяха лично от лидера молла Омар, при това в кеш.
Най-драматичният проблем е репресивното отношение на талибаните към жените, Западът сигурно изпитва чувство за вина, че сега те отново ще бъдат незащитени, както преди 2001 г. Но този въпрос е деликатен, за да се промени отношението към жените трябва да се разкъса тъканта на афганистанското общество, което никакви чуждестранни военни мисии не могат да направят.
Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество
