Специализираната прокуратура отказа да прати свой представител на заседанието на временната комисия за полицейското насилие по време на протестите. Това се посочва в писмо на обвинението, изпратено до председателя на комисията адв. Николай Хаджигенов, който миналата седмица отправи покана.
На редовно заседание на комисията преди дни бе взето решение като точка в дневния ред да бъде включено изслушването на служители, използвали СРС срещу протестиращи граждани. Бе отправено искането на заседанието да присъства прокурора от Специализираната прокуратура, който наблюдава образуваното досъдебно производство.
От обвинението обаче се позовават на решение на Конституционния съд, според което опазването на следствената тайна е част от осъществяването на функциите на съдебната власт от съдебните органи, които са независими.
“Съгласно Решение на КС № 6 от 06.06.2017 г. изразът "други доклади", употребен в разпоредбата на чл. 84, т. 16, изр. второ от Конституцията на България, е различен по време и/или съдържание от израза "годишни доклади", употребен в изр. първо на същата разпоредба. Двата вида доклада съдействат за упражняване конституционните правомощия на НС, но те не може да обвържат с покана главния прокурор за доклад относно дейността на Прокуратурата по конкретно наказателно производство. В този смисъл заключението на КС важи и за всеки наблюдаващ прокурор по конкретно неприключило досъдебно производство”, посочват от специализираната прокуратура.
От Специализираната прокуратура са категорични, че винаги са изпълнявали и ще продължат да изпълняват конституционните си задълженията и са готови да взаимодействат с НС като върховен орган на държавната власт.
Според тях обаче предоставянето на информация, представляваща следствена тайна, може да повлияе негативно върху вътрешното убеждение на разследващите органи, а проявата на такъв интерес би поставила под съмнение тяхната обективност, защото Специализираната прокуратура като държавен орган изрично не трябва да предоставя на народните представители сведения и документи, когато те представляват следствена тайна. Забраната важи, когато тези сведения и документи съдържат информация за неприключили разследвания, каквато е и настоящата хипотеза по въпросната прокурорска преписка.
Следствената тайна е тайна за всички, включително и за народните представители, защото може да предполага укриване на разследвания в чужбина или страната, допускане нарушение на презумпцията за невиновност, правото на справедлив процес и правото на защита на личния и семейния живот, а също и така указване на влияние върху свидетели, с цел манипулиране на обективната истина, която способства за правилното приложение на закона, изтъкват от държавното обвинение.
Те посочват, че съгласно Решение на КС от кръга на лицата, по отношение на които НС или съответна парламентарна комисия могат да задължат длъжностно лице да се яви и да отговори на поставени въпроси, следва изрично да отпаднат президентът, вицепрезидентът, конституционните съдии и всички магистрати.
Специализираната прокуратура изтъква, че разделението на властите не означава, че те не могат да си взаимодействат и да функционират съгласувано, но взаимодействието между властите следва да се осъществява в рамките на конституционно установения баланс без недопустима намеса в правомощията на която и да е било от тях.
Посочва се, че Спецпрокуратурата е в обективна невъзможност да осигури участието в заседание на Временната комисия на НС на наблюдаващите прокурори по съответната преписка, по която разследването не е приключило и събраната информация в хода му е следствена тайна. В противен случай би се допуснало нарушение на Конституцията.
