Борисов се е вдетинил. Появяването му по села и паланки и словесните му опити показват явен регрес в поведението. Многословното дърдорено и репчене срещу всеки, който говори за престъпленията на неговото управление, издават страх и паника. По същият начин малчуган се прави на смел, но когато майка му угаси лампата вечер, се завива презглава, за да не го спипа Торбалан…
Борисов е в ужас и от усещането, че му измъкват любимите играчки от чекмеджето. Онова чекмедже.
А залезът му е все по-необратим, което превръща дните и нощите му в кошмар. Кошмарът си има име – Румен Радев.
Досега Борисов мразеше Радев заради служебното правителство. Оказа се, че има основание – то освети кражбите на десетки милиарди под негово ръководство. Полицейското насилие пък извади и уродливото лице на диктаторския режим.
Нов сюжет обаче хвърля в пот и паника бившия премиер – споменаването на възможност за промяна на управлението по модела на президентска република. Засега хипотетично, невероятно и фантазьорски дори, но Борисов треска го тресе и не смее да надникне под леглото, за де не го…
Бойковият блян един ден да се пенсионира като държавен глава отшумя окончателно. Вече е по-реално да се озове при бай Ставри, отколкото да харчи „спестените“ стотици милиони.
Остава му една надежда: да не го съдят, защото е психично болен и не може да осъзнае последиците от своите постъпки. Възможно е също деменция да изтрие спомените за чекмеджето, къщата в Барселона, Мата Хари и пр. Медицинско някакво ще се намери с подходяща диагноза, но кошмарите няма да го напуснат. Дори ще се множат.
Емил Азар
