Баща ми също е виолончелист. Всичко започна, когато бяха на 5 години. Толкова малък бях, не си спомням първите си стъпки към музиката. Родителите ми бавно поднесоха виолончелото в живота ми. От тогава то е едно от най-важните ценности за мен. Нещо просто задържа интереса ми към музикалния инструмент - начина, по който го държиш, начина, по който свириш с него. Чувството е нещо уникално, много специално. Винаги съм го харесвал.”
Това сподели пред БНР Лука Шулич от знаменитото струнно дуо 2CELLOS.
" Докато порастваш, разбира се, понякога предпочиташ да играеш футбол навън. Постепенно обаче тръгнах на музикални конкурси. Това се превърна в мотивацията да ставам по-добър с практика. На определена възраст, на 12 или 13, децата сменят посоката и започват да правят нещо друго или се вманиачават и отдават целия си живот на музиката. Това се случи с мен. Докато свирих на виолончело, се занимавах и със спорт. Спомням си, когато бях на 13, имах разговор с учителя си и той ми каза – ако ще се занимаваш с виолончело, трябва да си отдаден 100 процента. След това се срещнах и с приятели, които също са вманиачени по музиката“ - допълни той към разказа за първите си моменти с музиката.
Първата композиция, която виолончелистът свири, носи името „Кучето пази“. Това е хърватска детска песничка, за която казва, че всяко дете там усвоява много бързо. А музиката в семейството не се ограничава до него и баща му:
„Майка ми е учител по теория на музиката. По-малката ми сестра е цигуларка. По-големият ми брат свиреше на китара и саксофон, но той избра спорта пред китарата. За да свириш на китара, трябва да пуснеш дълги нокти, а брат ми играеше водно поло. Невъзможно беше да се състезава с неизрязани нокти. Сега е в компютърния бизнес, в същото време продуцира хип хоп песни. Всички сме свързани с музиката по един или по друг начин“.
Лука Шулич обича да свири филмова музика. Ето защо някои от интерпретациите му с виолончело са посветени именно на това.
„Обичам Мориконе, неговите мелодии. Уникалното му усещане за мелодия и хармония. Както никой друг. Харесвам и модерните саундтраци. Като тези на Ханс Цимер. Той направи най-голямата революция, комбинирайки оркестър с електронното звучене. Джеймс Хорнър и Джон Уилямс също са сред гениалните ни съвременни композитори. Подреждам ги до класическите ни примери. Интересното в съвременния свят е, че, когато някой направи нещо уникално, всички започват да го копират. Винаги обаче оригиналът побеждава тестовете на времето“.
Освен че запазва емоцията на оригиналното произведение, Лука често го представя в една по-актуална за съвременната публика светлина. Ето защо е толкова ценен и проектът, с който музикантът става световноизвестен. Дуото 2CELLOS, което създава заедно с приятеля си Степан Хаусер. Първоначално – в онлайн платформа за видеосподеляне.
„Беше малка революция. Преди почти 11 години. По това време YouTube беше една нова платформа. Ние бяхме нещо като пионери в тази насока, както да представим таланта си в платформата, така и да го превърнем в нещо още по-голямо. Аз и Хаусър от много време искахме да направим нещо ново. Не се бяхме виждали отдавна, срещнахме се в Лондон. Решихме да направим нещо лудо и вълнуващо. Нещо ново. Първото изпълнение, което заснехме, просто експлодира в мрежата“.
Из социалните мрежи съвременният човек често търси бързия успех. На колкото се може по-ниска цена.
„Не знам много за инфлуенсърите. За мен, ако правиш нещо от сърце и хората го разпознаят – това е чудесно. Но в днешно време всеки се представя за инфлуенсър – дори и да не прави нещо уникално. Много хора се копират един друг, опитвайки се да станат инфлуенсъри. Не разбират. Ако искаш да направиш нещо успешно – то трябва да е от сърце. Така то ще е уникално, специално. Хората си мислят – о, сега ще изкопирам този човек и ще стана успешен инфлуенсър. Всеки търси прекия път. Но трябва да се разбере – зад нашия голям успех стоят 25 години отдаденост на музикален инструмент и много здрава работа. В края всичко опира до здрава работа и отдаденост“.
Лука Шулич разказва и за първата си среща с българския успешен пианист Евгени Генчев:
„Срещнахме се в Кралската музикална академия в Лондон. Станахме много близки, заради балканската жилка. Имам еднакво чувство за хумор, имаме и еднаква чувствителност към музиката. Свирехме заедно в академията. Тогава обаче се случи и бумът на 2CELLOS. Не се бях виждал с Евгени с години. Когато отново се свързах с него, му предложих да направим нещо от разстояние. Направихме няколко записа, а миналото лято имах и възможността да представя своята версия на „Четирите сезона“ на Вивалди на фестивал. Предложих му да го направим и с пиано, получи се много интересно. Сега, когато има по-малко ограничения заради коронавируса, решихме да направи още концерти заедно. Толкова е хубаво да си отново на сцена след дълга пауза“.
Кое е по-лесно – да свириш под акомпанимента на пиано или заедно с друга виолончело?
„Зависи от това каква музика свириш. С пианото имаш много повече опции. Това е кралят на музикалните инструменти. Има толкова много класически композиции, които можеш да реализираш с пиано, отколкото с виолончело. Същото важи и за филмовата музика. С две виолончела можеш да свириш повече рок енд рол или поп. Това е разликата. Зависи от човека с когото свириш. И в двата случая съм щастливец. И с 2CELLOS, и с Евгени всичко се получава много естествено. Това е най-важното за мен“.
