На пресконференцията на ГЕРБ днес Томислав Дончев като един крал Лир гледа кахърно и пробутва опуси за любовта и омразата. Омразата, естествено олицетворяват всички, които не харесват борисовото управление и партията му. Гербаджии пък или чистата нежна любов на българската политика. По-тъпо може да го измисли единствено техният вожд. Дончев да знае, че репетициите пред огледалото и драматичните пози не го правят убедителен.
В пародията с ентусиазъм и самочувствие се включва Деси Атанасова, което показва непреодолима интелектуална недостатъчност. Даниел Митов и обявеният от него проектокабинет само засилват диуретичното въздействие върху публиката.
Сред министрите са всички онези, които съучастваха в големия исторически грабеж.Не липсват и абсурди от сорта: аграрникът по всички линии Румен Христов щял да поеме МВР и службите. Той разбира от люцерна и това го прави подходящ да отговоря за вътрешната сигурност.
Двама от люпилнята на Ку-ку от средата на 90-те – Радо Чолаков и Любен Дилов-син поемат (хипотетично, слава Богу) правосъдното министерство и това на културата. Явно плонжовете и плюенето по „Има такъв народ“ още държи цена.
Присъствието на Кирил Ананиев, Делян Добрев, Деница Сачева, Десислава Танева и Красен Кралев пък е гаранция, че нищо старо не е забравено. Добрата новина е, че са само в примерен списък.
Дончев обаче продължава да се взима насериозно и отваря смело дума за омразата, което налага да си припомним някои неща. Неговият началник от години трупа аргументи хората да намразят не само него, но и партията му. Чекмеджето с милионите евро и злато вътре, лъжите и неадекватните обяснения по скандалите с къщата в Барселона, задкулисните сделки с ДПС и мафиотизиране на цели институции, разправата с медии, политици, журналисти, бизнесмени и граждани, превръщането на службите, МВР и прокуратурата в инструменти за насилие и рекет - това радостни трепети ли предизвиква? А просташкото поведение на Борисов в комплект с раболепието към него от приближени в партията и правителството? Да, има омраза, дори желание за мъст, но те са плод на загробването на страната от Борисов и ГЕРБ.
За каква любов ни говори Дончев, сякаш и той, и ние не знаем, гласовете за партията му и Борисов идват от "калинките" по всички етажи на властта и държавната администрация. Армия от зависими и алчни същества. Плюс зависимите бизнесмени и бандити.
Любов и омраза за силни думи и трябва да се внимава с тяхната употреба. Какъв човек трябва да си, за да знаеш всичко това и да продължаваш да се правиш на шут пред един деградирал човек с ниски страсти, изтъкани от притворство и коварство…
Очевидно в партията следват завета на Швейк: Няма за какво да се тревожим – всичко ще се оправи. Важното е никога да не казваме истината.
Крал Лир пък е категоричен: Само тази любов е любов, която не се вмества в сметки.
Борисов избра мрака и опита да завлече там не само своята партия, а и всички останали. Аз ще крада и ще ви мамя, но вие ме следвайте, защото съм най-добрият! В занаята, - ако разрешите да допълня...
Плоските номера и инфантилните опити на ГЕРБ да се представят за жертви и да търсят съчувствие с драматични пози и лица, засилват още повече шутовския ефект в изявите на произведения от Борисов партиен елит. Най-смешното е, че вярват как един ден ще се събудят и всичко ще е както преди. Само че не сънуват – кошмарите им се случват наяве. Това е само началото. И е абсолютно справедливо.
Д-р Димитър Попкутуев
