За своите преживявания и очаквания, когато са отишли в НС на изслушването на вътрешния министър Бойко Рашков, разказват пред БНР Евгени Марчев - една от жертвите на полицейско насилие по време на кървавата сряда, Полина Паунова от „Свободна Европа“ – нападната от охранители на конференцията на ГЕРБ в „София Тех Парк“ и Краси Петров, пребит на конференцията.
Евгени Марчев: „Нямах очаквания, но ми се щеше да чуя какво се е случило до момента с проверките по нашия случай. Защото никой нищо не ни е казал за тази една година – повдигнато ли е обвинение на някой от полицаите, кои са те, какво е събрано като доказателствен материал.“
Полина Паунова: „Нищо не очаквах. Поне чухме нови факти, като най-съществени бяха датите, на които са поискани и предадени записите на камерите, които са запечатали това видео, което видяхме. Всъщност този запис до този момент се е намирал в Столичната дирекция на полицията и от това следват много въпроси – да питаме Младен Маринов, Бойко Борисов, виждали ли са ги? Те ще казват, че не са. Въпросът е, че това е изключително показателно. Има и още един важен въпрос. Когато бившите властимащи от ГЕРБ бяха разпитвани по студиата и обясняваха своето отношение, те казваха: „Да, но имаше насилие и срещу полицаите, по тях хвърляха тухли, палеха слама и т.н. Това създава впечатление у обикновените граждани, че едва ли не една паравоенна организация се е сблъскала с полицията. И протестиращите заслужено са си изяли пердаха. Държа да кажа, че всичко, което видяхме и чухме с хвърляните бомбички и т.н., е от 2 септември – два месеца, след вечерта на 10 юли, когато нито един полицай не е бил замерван с тухли, бомби и т.н.“
Чия е отговорността
Евгени Марчев: „Аз не разбрах чия е отговорността за случилото се. Фактът, че самият главен прокурор Гешев дойде в НС, говореше, че той няма намерение да каже нищо от това, което със сигурност знае. Но ако прокуратурата не е мотивирана по никакъв начин да събере доказателства, не е мотивирана да ги внесе, не е мотивирана да направи нужното проучване, то ние по никакъв начин не можем да стигнем до осъдителни присъди.“
Криза на фактите
Полина Паунова: „Все повече в публичния ни живот хора с различни интереси се опитват да ни обяснят, че не е важно какво се случва, а как ще ни го разкажат. Изслушването на Иван Гешев в НС е много любопитно. Извън това, че депутатите не бяха кой знае колко подготвени, имаше все пак един много любопитен въпрос – колко са разследванията, откакто той е главен прокурор по чл. 95 – това е „въоръженото въстание“ и как са използвани СРС-та за веществени доказателства. Това е важно, защото този член 95 е всъщност „мъртъв текст“ в българския Наказателен кодекс, и е нелепо да се говори в 21 век – за въстание. Но точно този текст оправдава използването на СРС-та. На този въпрос главният прокурор започна да разказва за атентата в Сарафово и умело заобиколи тази тема и не отговори на това. Аз мисля, че тук е „заровено кучето“. И това трябва да бъде разплетено, като говорим за факти. Да не се окаже така, че освен бити, доста хора са били подслушвани и следени с идеята, че тяхното право на протест може да бъде разглеждано като опит за пуч. Да не забравяме, че Бойко Борисов нарече така протестите миналата година. Но ние все още не знаем нещо толкова обществено значимо като какви институционални последици е предизвикал побоят, колко граждани са разследвани, колко полицаи са разследвани, на каква фаза са тези разследвания. По тези белези обществото може да се ориентира дали прокуратурата си върши работата. И в чий интерес си върши работата – дали в интерес на обществото, или в интерес на някой друг.“
Краси Петров: „Ние дотолкова сме притъпили чувството си за справедливост, че говорим за някакви безумни, смешни наказания, които са налагани на тези полицаи и Андонов конкретно. Тези полицаи трябва да имат ефективни присъди, за да се даде знак към останалите полицаи, че нещо се случва в тази държава.“
Полина Паунова: „Случаят "Андонов" е много особен, защото няколко месеца след наказанието му за побоя, той започва работа в Бюрото за защита към главния прокурор. Според закона, главният прокурор е този, който прави подбора на работещите в Бюрото. Когато с колегата ми Борис Митов се обадихме в прокуратурата, за да попитаме дали Андон Андонов работи там, те ни казаха, че вече не работи. Но проблемът не е в това, че той вече не работи в Бюрото, а в това, че, след като той вече е бил наказан за полицейско насилие, по време на протестите срещу Иван Гешев, Иван Гешев го наема да работи за него. Като говорим за факти, нали разбирате колко въпросителни повдига това.“
Евгени Марчев: „Освен това г-н Андонов и след събитията на 10-и юли продължаваше да ръководи полицаите на протеста в продължение на месеци. Тоест, неговите наказания, каквито и да са те, те са влезли в сила на някакъв по-късен етап, защото той по никакъв начин не е отстранен от събитията. Освен че присъстваше на протестите, г-н Андонов няколко пъти се доближаваше до мен, след 10-и юли, и ме питаше дали аз съм Евгени, този бития от протестите и че ме е разпознал. Беше ми много странно, че този полицай идваше да ме разпитва и да говори с мен, след побоя. Това за мен е много притеснително, защото съм сигурен, че полицията е видяла тези записи и не става дума само за наказание, а за превантивни мерки. Те не са взели превантивна мярка да отстранят този човек от протестите. Т.е, те са видели какво той е свършил на 10-и юли и как ръководи полицаите, които са му на подчинение, и очевидно са били доволни от него, щом са го оставили да продължава да бъде на протестите в продължение на месеци. А те представиха нас като лъжци.“
Евгени Марчев: „Не е хубаво гражданите да застават срещу полицията, но причината това да се случи е тогавашната власт, която в продължение на месеци използваше полицаите като изкупителни жертви. Дори на 2-ри септември гневът на хората не беше насочен към полицаите, но те го поеха. Гневът беше към властимащите. Не искам да поставям петно върху МВР. Извинявам се, ако тези събития изглеждат по този начин. Нашата цел да излезем да кажем фактите не е да опетним полицията. Но МВР не трябва повече да се използва за политически поръчки, като изкупителна жертва и инструмент на всяка една политическа власт.“
