На 23 август в Киев ще се проведе учредителната среща на високо равнище на Кримската платформа – украинска инициатива, която цели да съдейства за връщането на полуострова в състава на Украйна и мотивиране на Русия да спазва международното право в действията си в Черно и Азовско море. В Москва реагират доста нервно на тази инициатива, както и на всякакви други действия, които оспорват нейната представа за статута на Крим.
Кремъл иска „Кримския въпрос“ да изчезне от международния дневен ред, т.е. – всички да приемат и да забравят за нарушаването на международното право от страна на Русия чрез анексия на територия от чужда държава. Кримската платформа не само ще държи „Кримския въпрос“ във фокуса на световното внимание, но и ще напомня на Русия за извършеното от нея и за това, че рано или късно на нея ще й се наложи да връща Крим и да отговоря за своите действия.
Какво представлява Кримската платформа?
Това е нов консултативен и координационен формат, инициrран от Украйна с цел повишаване ефективността на международната реакция срещу окупацията на Крим, усилване на международния натиск срещу Русия, а също така постигане на главната цел – деокупация на Крим и пълно възстановяване на суверенитета на Украйна над полуострова.
Обсъждането на идеята за Кримската платформа започна веднага след като Русия анексира Крим през 2014 г., но до практическата й реализация се стигна преди година и половина, когато държавните институции и неправителствените организации постигнаха съгласие, че Украйна трябва да излезе с инициатива и да поеме отговорността и лидерството в процеса на създаване на условия за връщане на Крим. До тогава украинската страна предприемаше множество стъпки по кримския въпрос, но липсваше площадка, която да ги координира и да ги направи максимално ефективни. И дори тези международни организации и държави, които искаха да помогнат на Украйна, отбелязваха, че има известно разбалансиране на усилията, поради което не всичко беше така ефективно, както би се искало на Киев и на неговите приятели. И ето, че сега Кримската платформа ще акумулира в себе си усилията на Украйна и на нейните международни партньори по създаването на условия за връщането на Крим в състава на украинската държава.
Терминът «Кримска платформа» е използван за пръв път от президента на Украйна Владимир Зеленски. През септември 2020 г., участвайки в 75-та сесия на Генералната асамблея на ООН, той призова страните-участнички да се пприсъединят към създаването на такава платформа. През март 2021 г. Зеленски утвърди със свой указ стратегията за деокупация и реинтеграция на Крим. Този указ също така предвижда създаване на организационен комитет за подготовка и провеждане в Украйна на учредителна среща на високо равнище на Кримската платформа. Бе решено, че тази среща ще бъде на 23 август – в навечерието на 30-годишнината от независимостта на Украйна. В рамките на мероприятията се предвижда приемането на заключителен документ – харта или декларация, която ще бъде отворена за присъединяване от държави, неуспели да вземат участие в учредителната среща.
Според замисъла на Киев Кримската платформа ще действа постоянно, до възвръщането на Крим в състава на Украйна. През погледа на Киев приоритентите насоки за дейността на платформата са следните:
- консолидация на международната политика за непризнаване на каквото и да е изменение на статута на Крим;
- засилване на санкциите срещу Русия;
- защита на правата на човека и възстановяване на правата на коренния кримскотатарски народ;
- сигурност в Азовско-Черноморския регион и отвъд неговите граници, в частност връщане на Азовско и Черно море в пространството на международното морско право и възстановяване на сигурността на корабоплаването;
- преодоляване на екологичните и икономически последствия от анексията на полуострова;
- отделяне на особено внимание на въпроса за политическите затворници в Крим.
Планира се Кримската платформа да функционира на три нива. Първото ще бъде високо политическо и дискусията ще се води на ниво президенти и министър-председатели, т.е. – държавни лидери. Второто ниво ще бъде технико-политическо, дискусията ще бъде на ниво министри на външните работи, министри на отбраната и ръководители на комитети на страните-участнички. И на третото, експертно-аналитично ниво ще се обсъждат различни проблеми на окупирания Крим, в частност нарушаването на човешките права, възможностите за въвеждане на нови санкции срещу Русия, въпроси, свързани със сигурността и милитаризацията на окупирания Крим.
По данни на украинското Министерство на външните работи на 23 август основатели на Кримската платформа ще бъдат 44 държави и международни организации. На ниво президенти ще бъдат представени Латвия, Литва, Естония, Полша, Словакия, Унгария, Молдова, Словения и Финландия. Със своите министър-председатели ще се включат Румъния, Грузия, Хърватия и Швеция. Публично обявиха своето участие и президентът на Европейския съюз Шарл Мишел и генералния секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович-Бурчич. Две държави ще бъдат представени от председателите на своите парламенти – Швейцария и Чехия, а други 14 изпращат в Киев своите външни министри – Турция, Франция, Германия, Испания, Италия, Белгия, Австрия, Нидерландия, Люксембург, Ирландия, Дания, България, Черна гора и Северна Македония. От САЩ в качеството на специален представител на президента Байдън пристига министърът на транспорта Питър Бутиджидж. Към Кримската платформа планират да се присъединят и 180 експерти от 33 държави.
Нервността на Кремъл
Русия също получи покана да участва в Кримската платформа, но по понятни причини отказа. Нещо повече, Кремъл и руските медии реагират много нервно както на идеята за създаване на Кримската платформа, така и на всяка активност на Украйна по «кримския въпрос». Така например руската пропаганда представя Кримската платформа като дискусионна, експертна платформа без никакво политическо влияние, която няма да има резултати. А шефът на руското външно министерство Сергей Лавров нарече предстоящата среща на високо равнище на Кримската платформа «поредното политическо сборище», на което «западните политици ще окуражават расистките и неонацистки настроения на сегашните киевски власти». Задачата на тази руска реторика е очевидна – да дискредитира максимално действията на Украйна за деокупация на Крим и да налага мнението, че Украйна е безсилна по този въпрос.
Москва също така не спира да предупреждава, че разглежда участието на чужди държави в срещата на Кримската платформа като «неприятелска стъпка по отношение на Русия» и като «посегателство на нейната териториална цялост». Преди по-малко от месец министърът на външните работи на Украйна Дмитрий Кулеба заяви, че Русия шантажира и заплашва други страни, за да не се присъединяват към Кримската платформа. «Някои страни са притеснени от този натиск на Москва. На този фон участието на дадена държава в Кримската платформа е много прост тест за това на чия страна е тя по въпроса за окупацията на Крим – с Русия и нейната агресия или с Украйна и международното право» - отбеляза министърът.
Чрез такава нервна и твърда реакция Кремъл иска за пореден път да напомни и на Украйна, и на поддържащата я международна общност, че въпросът за Крим е затворен. Т.е. – че въпросът е затворен за Кремъл, по принцип това е разбираемо: Русия извърши международно престъпление и иска целият цивилизован свят да го преглътне и да забрави за него. Но твърдението, че кримският въпрос е закрит за Украйна и за международната общност не е нищо повече от самовнушение на Кремъл. Ярък пример за това е много показателната история с британския ескадрен миноносец «Дифендър», която се случи преди два месеца. Тогава британският кораб просто премина през териториалните води на Украйна около Крим, показвайки по този начин, че за целия цивилизован свят в Черно море нищо не се е променило: Крим е територия на Украйна и акваторията около него също е украинска. Рейдът на «Дифендър» предизвика истинска информационна истерика в Русия, пред британския посланик в Москва бе заявен решителен протест по повод на «нарушаването на границите на Руската федерация», руското министерство на отбраната връчи протестна нота на военния аташе на Великобритания в Москва, но същевременно в ООН нямаше никакви действия от страна на Русия. В Кремъл прекрасно разбират, че за почти всички страни-членки на ООН Крим е украински и Русия няма никакви международно-правни основания да заяви каквото и да било по повод на полуострова. Всъщност това демонстрира слабостта на позицията на Русия и факта, че колкото и да им се иска в Кремъл, въпросът за Крим въобще не е затворен.
Какво да очакваме от Кримската платформа?
Максималното, на което сега може да се разчита като резултат от работата на Кримската платформа е политическо решение за нови политически санкции срещу Русия, за нови икономически рестрикции, за санкции за нарушаване на човешките права и за милитаризацията на полуострова, разваляне на различни търговски договори и на определена пристанищна дейност. Т.е. – Кримската платформа трябва да принуди и Кремъл, и руснаците, подкрепящи неговата кримска авантюра да разберат, че Крим е твърде скъп за Русия и я тегли към дъното. И за да може това да бъде разбрано по-бързо, е небходимо да се бъде поддържан санкционният натиск. А за негово запазване е нужно Украйна да говори за Крим постоянно и на висок глас. И сега Кримската платформа е най-добрата площадка за това.
При това трябва да е ясно че връщането на Крим на Украйна е дълга игра, Кримската платформа сама по себе си няма да реши този въпрос. Възвръщането на полуострова под контрола на украинските власти ще е възможно само при условие, че се смени властта в Русия. Но и при приемниците на Путин това няма да е гарантирано, затова сега трябва да бъдат подробно документирани всички случващи се в окупирания Крим нарушения на правата на човека и на международното право, за да може в нужния момент да е налична добра документация за окупационния режим и всички негови действия.
Игор Федик
The New Geopolitics Research Network
