Може ли да си представите, че Лондон ще продаде Тауър Бридж, Амстердам своите канали, а Барселона - прочутия си булевард Рамблас?
Даниела Горчева
В 56-ти брой на списание „Диалог”, излизащо на български език в Холандия, бе публикувано интервю с варненския архитект Калина Павлова, с Мария Христова, съпредседател на партия Зелените във Варна и с Юлиян Чолаков, председател на „Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията” – СОПА.
Това интервю със заглавие „Ламята на корупцията срещу куража на гражданите” бе публикувано и във Фрогнюз https://frognews.bg/news_17635/Lamiata_na_koruptsiiata_sreshtu_kuraja_na_grajdanite,
в сайта „Свободата ”, в Кафене.нет, много блогове и електронни издания. В него се разказваше за скандалната продажба на изключителна държавна собственост и за смелата битка на варненските граждани за отвоюване на Морската градина от апетитите на печално известната в България групировка ТИМ и свързаното с нея акционерно дружество „Холдинг Варна” АД. /Според публикация във вестник „Дневник” от 19 януари 2009 „Варненската икономическа група ТИМ вече контролира 41% от бившия приватизационен фонд "Холдинг Варна” АД./
Предлагаме ви сътрудничество
На 8 януари 2010 в редакцията на „Диалог” пристигна писмо от изпълнителния директор на „Холдинг Варна” АД. От кратката ни кореспонденция https://atanas.fr/articles/categories/cityzens/247-varna
се вижда, че изглежда не е било в интерес на „Холдинг Варна” да се възползва от правото си на отговор. Човек може да остане с впечатление, че единствената цел на писмото е била да се предложи „сътрудничество” на списание „Диалог”, каквото и да значи това.
Междувременно на 31 март Върховният административен съд отмени прекратяването на делото срещу заповедта за сделката на областния управител, водено от сдружение СОПА и партия Зелените. ВАС е задължил Административен съд Варна да се съобрази с понятието правен интерес на заинтересованата общественост, определено в Орхуската конвенция. Постановил е, че заповедта за определяне на купувач без търг и конкурс е индивидуален административен акт и може да се обжалва, което се случва за пръв път в съдебната практика.
Това е добра новина и голям успех на гражданските организации. Битката обаче продължава и за съжаление се води с всички възможни средства от страна на тези, които са свикнали да мислят, че „законът е врата у поле”.
Фалшиви плакати във Варна
На 31 март във Варна за втори път се разпространяват фалшиви плакати. В тях незаконно са използвани логата на три граждански организации. Нарушен е и законът за защита на личните данни - разпространени са номерата на личните мобилни телефони на трима представители на тези организации – на арх. Калина Павлова (ОЦОСУР), на Кръстю Кръстев („Зелена Варна”) и на Мария Христова (партия Зелените).
Човек се пита кой може да е този „шегаджия”, който има интерес, но и финансовата възможност да разлепи стотици плакати с едничката цел - да дискредитира няколко граждански сдружения и да създаде неудобство на няколко души, обявявайки номерата на личните им телефони и разпространявайки снимките им (както е в случая с арх. Калина Павлова, чиято снимка е разлепена из целия град). Повече подробности по този случай има в интервюто с арх. Калина Павлова „Ще спасят ли варненци своята Морска градина”. То е публикувано на много места в интернет, вкл. на току-що цитирания блог на колегата Атанас Чобанов, на сайта „Свободата” , в Kafene.net (вж. Анализи) и други.
Изберете българското
Още не бях приключила работата си по интервюто с арх. Павлова за фалшивите плакати във Варна, когато мой читател ми изпрати аудио запис на едно предаване на Маргарита Михнева по Канал 3 https://file.bg/c43850hWFOM.
В него „патриотично” се застъпва тезата, че от българската групировка ТИМ по-добро няма. Водещата хвали скромните офиси на „Холдинг Варна” АД, пред които дори не забелязала паркирани джипове и лимузини, тюхка се, че злонамерени хора пречат на благородната мисия на патриотите от „Холдинг Варна” и опитите им да направят Морската градина във Варна още по-красива и зелена, построявайки в нея едни красиви сгради, площадки и площади. Защо трябва да се губи ценна обществена енергия по съдилища, вместо да работим, да строим живота нов (начело с благодетелите от ТИМ, разбира се!) пита журналистката патетично.
Цялото предаване бе толкова абсурдно, че все още се съмнявам дали не беше шеговито първоаприлско шоу.
На шега или не, но това което се разбира от предаването е, че споменатите злонамерени хора, най-вече архитект Калина Павлова, всъщност имат тайни интереси, свързани с осъществяването на друг проект, не български. Ето къде било заровено кучето според водещата.
Имало някакъв проект на Рене Бустен, който проект на всичкото отгоре се казвал „Моят бряг” и единствената му цел била да дръпне алейката изпод ръцете на нашите момчета и да ни вземе НАШИЯТ български бряг.
Реших да потърся г-н Рене Бустен, упорито споменаван като Бюстен в предаването на г-жа Михнева, тъй като патетичните й въпроси увиснаха без отговор, а самата тя кой знае защо е търсила г-н Бустен в холандското посолство, откъдето естествено, че ще вдигат рамене. Господин Бустен не е техен служител, а холандското посолство нито има как да познава всички свои граждани, нито има право да нарушава закона и да разпространява личните им данни.
Обратно на внушенията на г-жа Михнева, отне ми не повече от 10 минути да се свържа с Рене Бустен. Оказа се, че в момента дори не беше в Холандия, а в България. Разстоянието не се оказа пречка и г-н Бустен бе така любезен да отговори на въпросите ми.
От интервюто https://www.svobodata.com/page.php?pid=3097&rid=29 стана ясно, че проектът „Моят бряг” е разработен по идея на българското министерство на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) и е основан на препоръката на Европейската комисия и Европейския парламент (COM/00/545, приета през май 2002 г.) да се намери най-добрият начин за защита на крайбрежните зони в Европа.
Според тази препоръка, поради неизбежното преплитане на много и често противоположни интереси, е задължително да се установи тясно сътрудничество между всички страни: властите (и местни, и централни), частния сектор (бизнес) и неправителствените организации (граждански и екологични сдружения и т.н.). Участието на всички заинтересовани страни в изграждането на стратегия за развитието на крайбрежните зони ще гарантира и възможно най-добрите решения.
Проектът е финансиран от холандското министерство на пространственото планиране и околната среда (VROM), обявен на търг и спечелен от следния консорциум: Taofes, провинция Южна Холандия, Университета в Утрехт и ECEAT (всички от Холандия) и фирма „Поввик” (пречистване на отпадъчните води, водоснабдяване и канализация) от България.
Целта на проекта е да бъде гарантирана прозрачността и участието на обществеността при вземането на решения за крайбрежната ивица. С други думи проектът „Моят бряг” не се намесва в градоустройствените планове и не предлага решения как и следователно няма как да бъде конкурентен проект на ‘Алея първа”.
Въпреки многобройните семинари, работни срещи и частичните успехи в три района, проектът не проработил добре в България.
Правната рамка, която от „Моят бряг” предложили и която трябвало да гарантира, че властите няма тихомълком да сключват сделки през главата на гражданите... не стигнала по-далеч от бюрата на българските чиновници. Защо ли?
„Останах с впечатлението, че тогавашното правителство или поне отговорните тогава (заместник)-министри, с изключение на заместник- министъра на транспорта, нямаха желание и не проявяваха интерес да обсъждат идеи за прилагане на основните демократични правила – за повече съгласуваност, участие на обществеността и прозрачност в процеса на вземане на решения.” – отговаря г-н Бустен на моя въпрос.
Един град не продава своите активи
Попитах господин Бустен какво мисли лично той за идеята част от Морската градина да бъде продадена на частни предприемачи.
„Моето лично мнение е, че продажбата на "Алея първа" на частни фирми, без значение какви са техните планове, не е добра идея. Един град не продава своите основни активи, не продава символите си.
Може ли да си представите, че Лондон ще продаде Тауър Бридж, Амстердам - своите канали, че Барселона ще продаде прочутия си булевард Рамблас, а София – своите „жълти павета”? Привличането на частни инвестиции и капитал, ако общината не разполага с достатъчно пари е ОК, но това може да се направи перфектно и чрез концесии или чрез публично-частни партньорства.
Що се отнася до борбата на неправителствените организации във Варна за повече прозрачност и за участие на обществеността в изготвянето на градоустройствения план на града, в това число и бъдещото развитие на Морската градина, тези граждански усилия имат не само моите симпатии, но са подкрепени и от българското и европейското законодателство. Правото на участие на обществеността във вземането на решение, правото на протест и оспорването на решенията на властите в съда е един от крайъгълните камъни на това законодателство.”
Моля, заповядайте. Очакваме вашите предложения
Един ден отваряте пощенската си кутия и в нея намирате писмо от общината. Господин кметът любезно ви уведомява, че на свое редовно открито заседание общинският съвет е взел решение да модернизира центъра на града за удобство и наслада на гражданите. В плика намирате конкретно описание какво представлява проектът, какво и защо ще бъде променено и се приканвате да присъствате на ден на отворените врати, в който кметът, общинските съветници и архитектите ще отговарят на вашите въпроси. В общината е изложен макет, който показва как ще изглежда центърът на вашия град след промяната. След това започва да тече срок от минимум няколко месеца за обжалване на намеренията на общината, както и за предложения от страна на гражданите и/ или техните сдружения. Екозащитници забелязват, че при предложения проект се налага да бъде отсечено вековно дърво в центъра на града и обжалват. Съдът им дава право и нарежда проектът да бъде променен така, че дървото да бъде съхранено. Същевременно друг гражданин протестира, тъй като новият център предвижда стълби и това ще затрудни придвижването му с инвалидна количка. Съдът задължава архитектурното бюро, спечелило конкурса, да поправи този пропуск и да има специална алея за хора с увреждания. Други граждани и неправителствени организации пък внасят предложения с ценни идеи. Всички те са обсъдени и някои са приети. Макетът остава изложен, но в него се нанасят корекциите. След една година, когато всички страни са постигнали консенсус, на проекта е дадена зелена улица. Започва да тече срокът за изпълнение като междувременно общината периодически информира всички свои граждани за това кои улици и за какъв период ще бъдат временно затворени за движение и се извинява за причиненото неудобство. В точно указания срок работата приключва, новият център е факт за радост на всички. С парите на данъкоплатците е построено нещо наистина смислено и гражданите се гордеят с новия облик на града си.
Звучи ви като откъс от научнофантастична повест ? Не, приблизително това се случи преди две години в холандското градче, където живея (без примера с инвалидната количка, защото тук всеки проект поначало се прави с тази идея - да бъде осигурено придвижването на всички граждани безпроблемно).
Всъщност описаното по-горе е реалността във всички демократични европейски страни.
Не и в България, където властите си мислят, че са на власт, за да си правят каквото им скимне с парите на данъкоплатците. Или за да сключват тихомълком сделки, каквито на тях им е угодно, както им е угодно и с когото им е угодно.
