Гледах смразяващите кадри от Кабул, в които хиляди афганистанци панически се опитват да напуснат страната, за да се спасят. Няма нормален човек в света, който да остане безразличен към изписания ужас по лицата на хората. Дори трагедията след земетресението в Хаити остана на заден план в новинарския поток…
Какво се случи? Защо е тази изненада и паника, след като още през 2012 г. се заговори, че американските войски и контингентите от натовски страни ще се изтеглят? Срокът бе отлаган, но беше ясно, че един ден войските, на които се крепеше мира в страната ще си тръгнат. Оттогава са и доказателствата, че талибаните се готвят да завземат властта.
През всичкото време милиони афганистанци са коментирали в семействата си и на работното място тези новини. Никой чужденец не познава талибаните, както самите жители на страната. Местните познават обичаите, нравите, средата, със сигурност поне малко познават и историята си. Купуват храна на пазарите, чуват слухове, слушат новини, ползват интернет... Не им ли хрумна, че някога ще се случи това, което се случи?
Преговорите за изтегляне на чуждестранни войски датират от осем-девет години. Не можеха ли афганистанците да допуснат, че когато това стане, хаосът ще ги затисне? На какво са разчитали? Не светна ли лампичката в главите им през март 2020 г., когато със сигурност стана ясно, че американците изтеглят войските си? През 2021 г., когато Джо Байдън смени Доналд Тръмп това не им ли подсказа, че драмата е на прага? Може би са искали да живеят в страната си, въпреки всичко? Възможна е подобна мисъл, но защо тогава бягат панически сега? Защо не са реагирали логично: американците напускат - талибаните печелят - ще трябва да избягаме. Как е възможно да са учудени днес, че талибаните са взели властта! В други страни хората може и да не са наясно с детайлите на афганистанските проблеми, но самите афганистанци са били наясно. И въпреки това днес наблюдаваме шокирани как хиляди се тълпят на летището и границите, за да търсят спасение другаде. Къде? Ако те са „изненадани“, защо останалия свят трябва да е подготвен да ги посрещне и обгрижи? Защото е хуманно? Защото така е редно и прието? Защото…
Нямам отговор на тези въпроси. В същото врем мисля, че във всеки от въпросите се съдържа и отговор. Неадекватност, оставяне на течението. Много хора не познават историята на страната си или знаят само онова, с което се гордеят по празници. Хората не вярват, че лошите неща са реалност и може да им се случат по всяко време. Както и че това вече е ставало много пъти. Това с пълна сила важи и за нас, българите.
Гледам кадрите от Кабул, а виждам страната ни днес.
Нима не знаехме през 2001 г., когато Симеон назначи Бойко Борисов за главен секретар на МВР, че същият е завършил за пожарникар в школата в Симеоново, че идва от средите на силовата групировка СИК и че е бил охрана на Тодор Живков и след това на царя? Знаехме. Когато стана кмет на София, а след това и премиер, а дясна ръка му беше Цецо Цветанов, не знаехме ли, че подобни хора не стават и не бива да управляват държава-член на ЕС? Научавахме за задкулисните сделки, корупционните практики, мафиотските кръгове, които се впиваха във властта. Знаехме, но купувахме жилища на цени като тези в Париж и Виена за деца и внуци, които са нейде по белия свят. Примирявахме се с подмяната на свободното слово и медии с такива, обслужващи статуквото. Виждахме чекмеджето с пачките евро и златни кюлчета, коментирахме къщата в Барселона, ПКП като шеф на парламента, мачлетата и белота на Диктатора, джипката и затриването на икономиката ни, негодувахме по домовете си за загиващото здравеопазване, мизерните пенсии и заплати. Всичко това бе пред очите ни години наред. Но като афганистанците сме се надявали, че злото няма да ни сполети, че с нашето семейство ще се случи прекрасно чудо… И когато се оказахме в капана на кризата, в тресавището на Борисов и ГЕРБ, в ръцете на българския прокурорски Торквемада, бити и ритани под колоните до МС – изпаднахме в шок. И се втурнахме към "партиите на протеста", сякаш са американски самолети на летището в Кабул...Само че хуманитарна операция в София няма да има, ще трябва да се оправяме сами.
Тъжна картина сме ние, българите. Играем хора в реката, обличаме се като поборници и войводи, но всичко това е бутафорно напомняне на стара слава. Истината е проста: афганистанците са знаели за талибаните през 2012 г., а ние знаехме за нашите талибани няколко години по-рано. И не направихме нищо.
Тази мисъл не ми дава мира!
Огнян Стефанов
