Дали с третия мандат ще има правителство? Зависи от готовността за компромис. Ако тези дни кандидатите за власт не се споразумеят по един важен въпрос, няма смисъл да крепят паянтов кабинет.
Това пише в коментар за DW Емилия Милчева.
Колко надълбоко може да бъде заровена една томахавка и как четири парламентарно представени формации (ИТН, ДБ, БСП, ИБНИ) да направят от нея лула на мира - това е въпросът на седмицата. Само че нещо подобно отсега изглежда невъзможно поради някои съображения:
1. Партията с най-много депутати от четирите - “Има такъв народ” - изобщо не иска да участва в разговори, камо ли в коалиция. Обаче всички останали настояват - макар да й отказаха подкрепа за кабинет на малцинството с първия мандат.
2. Две от посочените четири политически сили (“Демократична България” и “Изправи се. БГ! Ние идваме!”) няма да одобрят правителство с третия мандат, ако бъде връчен на БСП. Иначе нямат нищо против БСП да участва с… подкрепа, но не и в управлението.
3. БСП пък иска третия мандат, готова е да преговаря за редовно правителство с останалите три формации, в т.ч. и с двете, дето не я искат. Освен това отчита най-висока степен на съгласие по основни приоритети с ИТН.
4. Формацията с най-малобройната парламентарна група (ИБНИ) озвучава най-силно публичното пространство, настоявайки да получи третия мандат. Допусна даже и покана към ДПС за разговори за подкрепа (чрез адвокат Николай Хаджигенов). Какво от това, че по-рано критикуваше ИТН за заигравания с ДПС.
Срещу тези съображения стои президентът Румен Радев, активирал се отдавна за втори, т.е. последен президентски мандат. Със свалянето на ГЕРБ, назначаване на служебен кабинет и организация на два парламентарни вота, държавният глава вече изостави революционния маниер и избра да е “обединител на нацията”, стабилизатор в политическия хаос, та дори и менторът на промяната. Както сам призна, нови парламентарни избори едновременно с президентските биха затруднили кампанията му. “... Защото автоматично аз и г-жа Йотова (вицепрезидентът Илияна Йотова, бел.а.) се оказваме в много по-неизгодна ситуация. Тогава всяка партия, нормално, да издига свой кандидат, за да увлича максимално много гласове. Българският парламент трябва да намери баланса дали ще се спази духа на Конституцията, или ще се спестят пари. Защото отделни избори ще са 50-60 млн. лева отгоре”.
Кой ще носи отговорността
В политиката, както и във фантастичните романи няма невъзможни неща. Най-лесно е да се игнорират обидите - те са част от политическото шоу, така че “болонките”, “предлагачите”, “сламените човеци”, “майкопродавците”, “соросоидите” и т.н. отиват в архива на политическата комуникация в България. Съществен въпрос при намирането на компромис за редовно правителство с третия мандат не са даже обединяващи n-приоритета, каквито бездруго биха се намерили. Големият въпрос е за отговорността - кой ще я носи. Отговорността няма как да бъде разпределена пропорционално, както властовият ресурс в министерства и агенции, и не зависи от това кой взема мандата. Кабинетът на тройната коалиция беше съставен с мандата на ДПС, но накрая БСП руча жабета - отговорността и вината за голямата корупция падна на гърба на социалистите.
Назначаване на служебни министри в редовно правителство, така желано от някои от споменатите политически сили, е опит за измъкване от отговорност. Поради симпатиите, на които се радва служебният кабинет и особено отделни негови представители, които капитализират общественото одобрение за по-дългосрочни цели, такъв ход изглежда естествен. Министрите, назначени от Радев, се справиха с организиране на избори, ограничаване на купения и контролиран вот, с разкрития за аферите на ГЕРБ и разхищенията. Но кризите, които се задават, ще изискват тежки (екипни) решения и неизбежни грешки, а с това и поемане на отговорност. Чия ще е тя - на Румен Радев, или на премиера, номинация на някоя от партиите?
“При тази конфигурация в парламента, ако имаме успех, трябва да присъства думата “компромис”, а тази дума не витае в българския парламент. Без компромис няма да се получи”, каза държавният глава в Тополовград. До 27 август, когато ще връчи третия и последен мандат, партиите имат шанс да тестват способността си за компромис, при това по ключова за бъдещето на държавата тема.
Първият тест за компромис
Предстои избор на управител на БНБ, тъй като мандатът на настоящия гуверньор Димитър Радев, издигнат през 2015 г. от ГЕРБ и Реформаторския блок, изтече на 15 юли. Тази седмица парламентът ще приеме правилата за избор, след което започва да тече 3-дневният срок за номинации. Банкерът, който ще ръководи БНБ за следващите 6 години, ще управлява и процеса по приемане на еврото с всички произтичащи от този ход последствия. По времето на Радев и третия кабинет на ГЕРБ, България влезе в преддверието на еврозоната - Механизма на обменните курсове (ERM-II), и Банковия съюз на ЕС, и съгласува следващите стъпки по пътя към еврото. Но освен това БНБ не предприе действия срещу раздаваните от ББР огромни кредити на няколко фирми - и така и не представи данни за икономическа свързаност.
Кой ще замести Димитър Радев - Любомир Каримански от ИТН, председател на бюджетната комисия, за когото се твърди, че не среща одобрение от “Демократична България”, някой от настоящите подуправители на БНБ или отново Димитър Радев? Фигурата на бъдещия гуверньор ще е тест и за възгледите на българските политици към процеса на присъединяване към единната евровалута, произтичащ от договора за членство в ЕС. Още на 30 юни служебният кабинет и БНБ препотвърдиха курса към еврозоната и целевата дата 1 януари 2024 г. с проект за Национален план за въвеждане на еврото. От партията на Слави Трифонов обаче идват сигнали за забавяне на този процес до достигане на определено ниво на доходи, а в предизборната им платформа в раздел “Финанси” няма и дума за еврозоната.
Ако кандидатите за власт не могат да се споразумеят по въпроса за еврозоната и съответно - за шеф на БНБ, няма смисъл да крепят паянтов кабинет.
