Ние, като общество, предадохме децата си. Не ни е за пръв път, но сега го правим спокойно, обмислено и в национален план. Искаме ли да си поговорим за истината около пълното примирение, че децата ни няма да започнат училище присъствено, а ще бъдат забодени пред компютрите, затворени вкъщи в самотата и притесненията си? Дайте да си поговорим искрено за това без да се обиждаме, без да се засягаме и да се озлобяваме.
1. Нивото на ваксинация в България е катастрофално и никой не поема отговорност, защото "темата е чувствителна" и "обществото е разделено". Всички сме в истерия какви думички ще подберем, за да звучим националноотговорно и коректно, но няма коректни думи за това. Ние сме на дъното в Европа и обществото носи пълна отговорност за това, което се случва, заедно с всички политици. Заедно с мен самата.
2. Нищо не се направи, за да управляваме поне малко идващата вълна на пандемия. Никаква информационна кампания - нищо. Имаме 10 000 лева за кампания към МЗ, отделена от бюджета. Никакви мерки, за да не се разсърдят ресторантьорите, за да не се разсърдят хората, които не обичат да носят маски. Защото "обществото е разделено" и "темата е чувствителна". Никой не събра сили да бъде твърд в името на децата, защото децата не гласуват.
3. Нито лев не е предвиден в актуализацията на бюджета за тестване на педагогически и непедагогически персонал при евентуално присъствено обучение, защото никой въобще не се е готвил за присъствено обучение. Всички знаеха още юли много добре, че най-добре такова да няма.
Няма деца в училищата, няма разходи за тестове, няма проблеми, няма коридори, няма намаляване на паралелките, няма обвинения, че "отворихте училищата и заразата плъзна".
Дори няма жалък опит да задържим най-малките в училище.
Прибираме децата и нямаме проблем. Защото децата не гласуват. Гласуват всички останали.
А около нас държавите се готвят с пълна пара за присъствена учебна година и абсолютно твърда ръка, защото децата са най-важното.
Според изследванията, наред с всички психически проблеми, проблеми в развитието на общуването и депресивни състояния, с кото децата ни се сблъскаха, родителите казват, че по време на дигитално обучение около една чертвърт от децата между 12 и 15 години въобще не виждат друго дете.
Въобще не виждат друго дете, разбирате ли? Това при възрастните се нарича пълно нещастие, изолация и ужас.
Чувствам се изключително виновна. Проведох среща с министъра на образованието. Той ми каза, че всичко е в ръцете на Министерството на здравеопазването. Ми то тогава да прехвърлим училищата на подчинение на МЗ
МЗ от своя страна не налага никакви мерки. Вие виждали ли сте мерки по улиците? Виждали ли сте някакво нещо, което леко да прилича на мерки?
Видях много клипове на фестивал с милиони посетители и хиляди постове на капризни хора, които си въобразяват, че някой им налагал насилствена ваксинация.
Всичко това децата ни ще го изстрадат.
В България в момента няма никакви мерки. Дори в магазините маските са под носа.
Единственото, което се коментира от сега и всички мълчат, е че училищата затварят.
Всички мълчат, това е.
Защото "обществото било разделено" и "темата била чувствителна".
Разбира се, разбира се.
Училищата ще затворят не защото има пандемия, а защото не направихме нищо, за да останат отворени.
Елисавета Белобрадова/Letiashtata Kozzila Erato, Facebook
