Докато ловим афганистанци-менте като дивеч в ловно стопанство край Ихтиман, а Г-7 решава извънредно как да омилостиви талибаните в Кабул, Борисов обикаля страната. Не само, а си прави селфита с върли фенове, попържа президента Радев, присмива се на служебния кабинет и навсякъде се пъчи, че по-хубав от него няма, няма и по-умен.
Целият този панаир по сватби, кръщенета и седенки е само заради едно: да стане президент. Борисов – президент е последната сламка, за която се е хванал политическият удавник и все още лидер на ГЕРБ. Той знае, че повече няма да помирише изпълнителната власт. Няма да му е в кърпа вързан и главният прокурор Гешев. След като е накиснал аверите си Цацаров и Пеевски пред американците в разследването по закона „Магнитски“, не може да разчита и на тях.
Част от другарите му по белот и мачлета също го изоставят един по един, защото знаят какво е правил зад гърба им, включително по „тънката част“…
Бъдещето на Борисов е свързано с разследвания на различни институции за извършени престъпления по време на управлението му. Чака го съд и евентуално килия. Пословичният му страх не му дава покой ден и нощ. Още повече, че клетвите за вярност докато си на върха се забравят за секунди, когато вече си извън нея. Сегашните партайгеносе от антуража му го подкрепят, колкото да осребрят за последно престоя си в политиката.
Изнесените навън многомилионни „спестявания“ на експремиера са под микроскопа на американски и други служби. Не може да вади пари, защото не върви да каже, че са от чекмеджето… Тегава работа – само с една Севда му остана.
Затова спасението е да бъде избран за държавен глава. Радев бил разединител, а той ще бъде обединител. Срещу подходящ хонорар хитреци му нашепват този рефрен. И Борисов вече е в предизборна кампания.
Не е ясно само едно: откъде ще дойдат гласовете за него, защото много българи прогледнаха. Ще трябва да обяснява и за изчезналите десетки милиарди, както и за други свинщини.
И още нещо не е ясно: дали Радев ще го бие на първи или ще има втори тур.
Но пък е сигурно, че ще чуем онази история за дядото и комунистите поне още хиляда пъти.
Емил Азар
