Ако има по-интересни въпроси по отношение на издаването на българското гражданство, те трябва да се търсят най-вече при издаването на така наречените „златни паспорти“ за инвестиции. Контролът на Агенцията за инвестиции там е проформа. Поискал съм от ДАНС проверка на инвестициите, срещу които се е издавало българско гражданство, резултатите трябва да излязат до 2-3 месеца.
Това заяви служебният правосъден министър Янаки Стоилов по време на изслушването си в парламентарната комисия „Магнитски“ в отговор на въпрос на народния представител Хамид Хамид дали са установени конкретни факти по твърденията, че бившият депутат от ДПС Делян Пеевски е оказвал натиск или е лобирал при издаването на документи за българско гражданство, особено в тази част на процедурата, за която отговаря министерството на правосъдието.
Стоилов отбеляза, че вече е отговарял на този въпрос писмено и заяви, че „ако е имало натиск, то той едва ли е оставил документална следа“.
Правосъдният министър обяви, че е направил предложение за законовата премахване на процедурата по издаване на гражданство срещу инвестиции.
От 2014 г. досега Българската агенция за инвестиции е удостоверила вложения на общо 981 лица от държави извън ЕС, въз основа на които да им бъде разрешено постоянно пребиваване в България и българско гражданство. В началото на тази година ГЕРБ помогна да бъдат одобрени в парламента промените в Закона за българското гражданство, внесени от Йордан Цонев от ДПС.
За списъка „Магнитски“
„Комуникирал съм с ръководителя в съдебната власт по въпроси, по които е необходимо да притежаваме информация, като един от примерите е изискването и молбата, която съм отправил към главния прокурор за данни отнасящи се до дейността на специализираното правосъдие и спецпрокуратурата“, заяви служебният правосъден министър по време на изслушването си в комисията „Магнитски”.
„Не съм искал информация и съм се въздържал да отправям писма към главния прокурор за информация за разследвания по повод неправомерни действия на лица от списъка „Магнитски”, тъй като е вероятно да се даде отговорът, че прокуратурата не дължи информация по конкретни дела. Нямам фактически данни за такъв род досъдебни производства“, добави Стоилов.
„Българското законодателство съдържа норми, свързани с борбата срещу пране на пари и финансирането на тероризма. В него обаче няма изрична уредба по отношение на прилагането или неприлагането на санкции на трети държави срещу български физически или юридически лица“, посочи той.
По думите на Стоилов това е накарало Министерският съвет да приеме решение на 4 юни, което засяга над 100 физически и юридически лица, за да се предприемат някакви действия по повод на предшестващото решение на американските финансови власти.
Има случаи на обжалване, но те са били в „тесен“ аспект. Най-вече от предварителното изпълнение на такива актове. „Но то предварително изпълнение не е налагано, така че засега няма някаква развита практика от страна на Върховния административен съд“, уточни министърът.
В рамките на своята компетентност Министерството на правосъдието, координирано с Министерството на финансите, е инициирало създаването на работна група, включваща представители на двете ведомства, на НАП, БНБ, МФ, която да изготви проект на закон с работно наименование - Проект за Закон за защита на извънтериториалните последици от санкционното законодателство на трети страни. Според Стоилов това е трудно да бъде направено чрез промени в отделни действащи закони. Затова той е на мнение, че трябва да се обсъди създаването на един такъв общ механизъм, защото това е прецедент в българската правна система от самото й съществуване до момента. Служебният правосъден министър изтъкна, че не трябва да се реагира „автоматично“, а да се създаде някакъв нормативен ред, който поне частично да създаде предвидимост и може да обхване такива случаи.
