Европейската комисия може да бъде изправена пред съда. Причината - забавянето на въвеждането на механизма за върховенството на закона, който трябваше да гарантира, че европейските средства ще се отпускат за държави, които могат да гарантират, че няма да има злоупотреби. Механизмът обвързва още и спазването на човешките права в рамките на блока със средствата, отпускани от Брюксел.
Двумесечният ултиматум беше наложен през юни от членовете на Европейския парламент в резолюция, подкрепена от мнозинството депутати. Ултиматумът включва и възможност за предприемане на съдебни действия.
Всичко се случва на фона на рекордния бюджет, с който разполага Европейският съюз - 750 милиарда евро възстановителен фонд за справяне с последствията от пандемията и огромен бюджет, с който сумата набъбва до близо 2 трилиона евро. Заедно с това бе въведен и механизъм, с който се предвижда парите да се отпускат срещу гаранции за върховенство на закона в държавите членки. Брюксел заплашва със замразяване на плащанията, ако държава-членка не се съобразява със законите. Потенциалните наказателни мерки могат да включват спиране на плащанията, прекратяване на правни задължения, предсрочно погасяване на заеми или забрана за сключване на нови финансови споразумения. Мерките могат да бъдат отменени на по-късен етап, ако санкционираната държава се поправи.
Съветът разполага с един месец, за да гласува предложението на Комисията, което може да бъде одобрено с квалифицирано мнозинство.
Все по-тясната връзка между фондовете на ЕС и върховенството на закона разпали конфликт между Европейския парламент и Европейската комисия. Полемиката може да завърши в Люксембург, между стените на Съда на Европейския съюз. Регламентът влезе в сила в началото на месец януари. От тогава ЕП настоява за незабавното му прилагане. Уви, без резултат. Мнозинството е на мнение, че механизмът вече трябва да бъде прилаган в Полша и Унгария - двете държави, сочени като черните овце на ЕС, които са обект на множество процедури. И двете държави са под ударите на така известния чл. 7, който може да доведе до ограничаване на избирателни права. Освен това Полша и Унгария бяха посочени с пръст в последния доклад на Европейската комисия за върховенството на закона в държавите-членки.
Евродепутатите се възползваха от процедурата по член 7, доклада за върховенството на закона и продължаващите противоречия, за да окажат натиск върху Комисията да задейства механизма, който в крайна сметка все още съществува просто на хартия и не е довел до никакви реални действия спрямо страните в блока, които нарушават принципите на върховенство на правото.
След критична резолюция, приета през месец юли Давид Сасоли, председателят на ЕП, изпрати писмо до Урсула фон дер Лайен, председателката на ЕК, в което изрази огромното си съжаление от бездействията от страна на изпълнителната власт и настоя механизмът да бъде задействан. Съгласно чл. 265 от договорите на ЕС, след като институция е била официално помолена да действа и прилага законодателството на блока, тя има два месеца срок, за да отговори и да предприеме съответните действия. Часовникът започна обратно броене след изпратеното на 23 юни писмо до фон дер Лайен.
В полунощ на 25 август Комисията окончателно изпусна крайния срок.
Сега на практика ЕП има пълното право да заведе дело срещу ЕК пред съда в Люксембург. Фон дер Лайен обаче твърди, че прилагането на чл. 265 в този случай е извън контекста.
В отговор до Даивд Сасоли председателката на ЕК посочва, че писмото на европарламента не е достатъчно ясно и липсват конкретни примери за нарушаване на европейското законодателство, които биха заслужили незабавното прилагане на механинзма. Според нея именно това не налага предприемането на конкретни действия. Тя добавя, че регламентът включва "сложни оценки" и "голяма свобода на преценка".
