Гешев затвърждава впечатленията ми, че е един засега пропилян актьорски талант. Виждаме го вече в няколко роли. Сега е по-нисък от тревата, примирен, уважаващ институциите. Не е на преклонна възраст, може да смени попрището. Би могъл да изиграе Джузепе Фалконе, легендарният италиански следовател Антонио ди Пиетро. Не знам спомняте ли си онази култова сцена от “Кръстника” - ако не става дума за ”нахлуване” в Президентството, то тогава на президентския секретар е било направено ”предложение, на което не може да се откаже”.
Това заяви в интервю за ФрогНюз адвокат Михаил Екимджиев. Пред медията ни той коментира вчерашната внезапна поява на главния прокурор Иван Гешев на правна комисия, където бе представен доклада за Бюрото за защита на свидетелите. Обвинител №1 категорично определи дейността на бюрото като ефективна, а освен това повтори - нахлуване в президентската институция от страна на прокуратурата не е имало. Днес президентският секретар Димитър Стоянов опроверга това твърдение.
Освен това адв. Екимджиев коментира и изненадавщия сигнал от Брюксел за изготвения от страна на българските власти списък след санкциите по закона "Магнитски". Според експерта по международно право е било необходимо паралелно със списъците трябваше да има активна дипломация и комуникация поне в две направления - настояване САЩ да предостави максимално допустимата информация, за да може българските институции да повдигнат обвинения и да предприемат съответните мерки. Освен това - в спешен порядък трябваше да се изиска становище от гледна точка на Европейския съюз по въпроса как да се направи така, че мерките, които българската страна ще предприеме , да бъдат в съответствие с европейското право и да не доведат до това изкривяване на конкуренцията и пазара, от което се страхуват евроинституциите и заради което в крайна сметка втвърдяват тона.
Екимджиев призова за приемането на закон или постановление на Министерския съвет, което да регламентира какви са стъпките за действие.
Ето и цялото интервю:
Адв. Екимджиев, убедително ли беше вчерашното представяне на доклада за Бюрото за защита от страна на главния прокурор Иван Гешев, който изненадващо се появи на заседанието на правната комисия?
Гешев затвърждава впечатленията ми, че е един засега пропилян актьорски талант. Виждаме го вече в няколко роли. Първо, в периода, когато все още се подготвяше неговото назначаване за главен прокурор - той лансираше свои самобитни тези за разделението на властите, твърдеше, че това е една едва ли не буржоазна отживелица. Правеше се на Робин Худ с обръсната глава. Обясняваше как ще наказва лошите олигарси, ще върне заграбеното през Приватизацията. Изяваваше се като народен спасител. От друга страна като човек, готов да прекрачва някои граници в името на ползу роду.
След това, когато се сдоби със статута на главен прокурор, много бързо стана ясно, че той не може да устоява на изкушенията на пръстена на силата. Няма нужните за всеки магистрат морални и волеви качества, за да използва монопола на държавната принуда в полза на хората и законността. Започна да разчиства лични сметки. Още от самото начало обяви с кого лично ще воюва - с Прокопиев и кръга “Капитал”, от друга страна обяви, че няма да си причинява главоболието да се занимава с Борисов, Мата Хари, Доган, Пеевски. Продължи да прикрива бившия депутат от ДПС, въпреки че зее като “зловеща черна дупка”.
Това мина през нахлуването в президентството, за да стигне кулминацията на неговото институционално хулиганство. Това бе онази злополучна конференция, на която и той, и Сийка Милева обявиха как е образувано дело по чл. 95 от Наказателния кодекс за въоръжен метеж, въстание. Сега се вижда как това безумно обвинение, този текст бе противопоставен на протестиращите, на децата ни по площадите, които упражняваха свое конституционно право.
После Гешев изпадна в тежко мълчание. Криеше се или само обикаляше села и паланки, за да успокоява бабите и дядовците, че никой няма да им открадне кокошките. Това се оказа единственият приоритет, който бе на нивото на готовността и компетентността на главния прокурор.
Сега виждаме четвъртият етап - Гешев, по-нисък от тревата, примирен, уважаващ институциите, ходещ през ден в парламентарните комисии. Говори той за разделението на властите и упреква НС, че нарушава този принцип още от времето на Шарл дьо Монтескьо.
Еволюция забелязвам у главния прокурор. Ако няма друга полза, то за две години някак култивирахме, превъзпитахме, предизвикахме една юридическа еволюция у Иван Гешев. Но пък човек като си помисли - нивото му на юридически примат не позволява деградация. Той може само нагоре.
Забелязваме поредните хубави етюди, висш актьорски пилотаж от страна на Гешев, който отива там, демонстрира проформа уважение към институциите, назидава народните представители, че не спазват принципа за разделение на властите и се оправдава къде уместно, къде не с това, че дадена информация била класифицирана, че няма разрешение от наблюдаващ прокурор. Тук изниква въпросът - защо не поиска такова? Нека видим кой наблюдаващ прокурор би му отказал.
Свидетели сме на поредно актьорско превъплъщение. Гешев не е на преклонна възраст. От полза и за него, и за обществото би било да си смени професионалното поприще. Виждам го като прекрасен актьор. Би могъл да изиграе Джузепе Фалконе, легендарният италиански следовател Антонио ди Пиетро. Има куп архетипни образи, в които може да се превъплъщава, вместо да се изявява в сферата на политическия фарс.
Споменахте думата “нахлуване” по отношение на рейда в президентската институция. Вчера обаче по време на изслушването Гешев повтори, че такова не е имало - има разрешения на двама съдии, говорено е 15 минути с президентския секретар Димитър Стоянов, който обаче заяви, че разговор с него не е провеждан. Гешев освен това призна, че най-голямата грешка в кариерата му е липсата на обяснение по казуса пред медиите. Вие как гледате на това?
Не знам спомняте ли си онази култова сцена от “Кръстника”, когато на един начинаещ, не особено способен актьор трябваше да бъде дадена главна роля. Но упорито холивудският режисьор отказваше - защото актьорът беше некадърен, бе прелъстил негова любима актриса. Този режисьор изгони пратеника на Дон Корлеоне като му каза, че последното, което би направил, е да даде главната роля на този некадърен актьор. Тогава Дон Корлеоне каза, че ще му направи предложение, на което не може да откаже. Режисьорът се събуди с отрязаната глава на любимия си кон в леглото.
Ако не става дума за нахлуване, то тогава на президентския секретар е било направено "предложение, на което не е можел да се откаже".
Тук не говорим за процедурните аспекти. Да, със сигурност е имало разрешение от съда. Да, от гледна точка на наказателния процес е било разрешено изземване и претърсване. Но когато всичко това става между институции в една правова държава, когато на някого му пука за държавността, то може да се случи по-цивилизовано и кротко. Нищо не налага мутроподобни хора от Бюрото за защита на Гешев, защото то за това работи, да навлизат демонстративно пред журналистически камери в президентството. Можеше да бъдат уведомени секретарите, че ще има процесуални действия, да отидат тихо и кратко няколко прокурори, следователи и да стане без тази дандания. Можеше да не се знае, Гешев да е здрав, прав и още да говори как ще мъсти на приватизаторите. Подобно на Петър Илиев се самоуби политическо и институционално с тази акция.
Вие сте експерт по международно право. Преди дни Брюксел изненада с позицията си, в която попита българските власти за наложените санкции срещу български фирми, глобени по американския закон “Магнитски”. От Еврокомисията са поискали да знаят защо България прилага санкции на фирми от Съюза, наложени от трета страна. Какъв сигнал ни дава ЕС с това и какво означава?
Всички бяхме изненадани. Това е безпрецедентно като мащаб. Досега има няколко души, санкционирани по този закон. За пръв път толкова правни субекти, юридически лица със седалища не само у нас, но и в други държави-членки, са засегнати от санкция, наложена от държава, която не е част от блока. В един момент най-мощната държава, която контролира практически финансовите транзакции, има най-голямата финансова мощ и е в състояние чрез долара да контролира финансовите потоци в целия свят, казва - имат данни, че няколко физически лица и свързани с тях фирми перат пари, източници са на корупционни действия търговия с влияние и прочее. Да, ние сме суверенна държава. Можем да им кажем да си гледат работата. Тогава американците през банките ще наложат съответните рестриктивни мерки до банките, които имат допир с тези физически и юридически лица. В резултат на това ще фалират почти всички банки, банковата система и икономиката ни ще рухне за 10-тина седмици.
Тоест това, което каза шефът на Българската народна банка, е вярно?
Това е реалистичен сценарий. Затова не можеше българското правителство да не реагира самосъхранително, в защита на националния финансов интерес, стабилността на банките и икономиката. Трябваше мълниеносно да бъдат предприети някакви действия. За два дни бяха направени списъци. Дотук добре.
Но паралелно със списъците трябваше да има активна дипломация и комуникация поне в две направления. Комуникация със САЩ, за да бъдат предоставени допустимите данни, за да могат при добро желание на главния прокурор да разследва Пеевски например (а ние нямаме съмнения в доброто желание на Гешев), институциите у нас да преобразуват тази информация правно-валидни действия на родна територия. Тоест - на база на американските данни да бъдат повдигнати обвинения, да бъдат извършени данъчно-ревизионни актове, да се вземат мерки от КПКОНПИ. Едната линия бе да се изиска максимално допустимата информация от американските служби, за да можем ние, на база на българското право да наложим мерки, за да бъде тази намеса в правата на санкционираните законна.
Вторият паралел - в спешен порядък трябваше да се изиска становище от гледна точка на Европейския съюз по въпроса как да се направи така, че мерките, които ние ще предприемем - обвинителни актове, присъди, запори, да бъдат в съответствие с европейското право и да не доведат до това изкривяване на конкуренцията и пазара, от което именно се страхуват институциите в Брюксел и заради което те в крайна сметка втвърдяват тона.
Имаме вече трети месец мерки, които влияят на европейския пазар, без да има ясно законово основание, без да има валидни от гледна точка на правото присъди в България, без да има валидни ревизионни актове, потвърдени от съд.
Изискваха се проактивни действия така, че в необичайната ситуация да се вземе някакво взаимноприемливо решение и за България (така че тя да не бъде застрашена и икономиката да не бъде срината) и в същото време да не бъдем вкарани в наказателна процедура от ЕС. С едни половинчати, но продължаващи във времето действия ние нарушаваме правото на ЕС.
Тоест пропускът е наш и Брюксел реагира адекватно?
По-скоро подценяване на проблема и забавяне на действията от наша страна. Правилно реагираха с този списък още на втория ден. Българската страна не е била достатъчно активна още от самото начало да поиска съдействие от европейските институции. Сходен прецедент има от началото на 90-те години, когато Съветът за сигурност към ООН наложи санкции на фирми и лица, за които имаше данни, че са свързани с талибаните. Тогава на база на тези санкции, Съветът на ЕС издаде специален регламент, който най-общо препотвърди същите санкции. Тоест имаме единен европейски акт, който придаде от гледна точка на европейското право легитимност и валидност на санкциите преди това, наложени от Съвета за сигурност на ООН.
Българските власти трябва да се опитат да се преборят за нещо такова с активна дипломация, с поставяне на въпроса категорично пред институциите в Брюксел да излязат със становище, препоръка, за да знаем ние какво да направим. Защото от една страна сме застрашени от американските санкции, които могат да ни бутнат банките и икономиката, а от друга - наказателната процедура от страна на ЕК.
Разбирам и европейските институции. В такъв случай те биха могли по своя дипломатичен начин да ни попитат защо искаме те да решават нашия проблем, след като толкова години сме си затваряли очите пред тази корупция, която са видели от другия край на света. Могат да ни попитат защо ние нямаме внесени обвинителни актове. Ако ги имахме този проблем нямаше да съществува.
Това е като филмите на Гай Ричи, в които няма добри. Всички са лоши.
Поставени сме в ситуация, в която от нас се иска да компенсираме за няколко месеца това, което е пропуснато като възможности за разследване десетилетия назад. Предприемаме мерки, които от своя страна застрашават стабилността на европейския пазар и конкуренцията. Получава се нещо като еквилибристика - вървиш по въже и жонглираш с няколко горящи факли. Така си го представям.
В служебният кабинет има читави министри с добро образование и контакти. Би трябвало да ревизират тези действия.
Какво трябва да се случи сега?
Изготвянето на списъка от българска страна беше добро. Но има забавяне - в продължение на три месеца не бе приет закон или постановление на Министерския съвет, в което да се каже, че в резултат на американските действия по закона “Магнитски” предприемаме тези действия така, че хем да санкционираме уличените лица, ако имаме достатъчно данни, че са виновни, хем да им осигурим право на защита от гледна точка на българската Конституция и европейското право. Това може да стане най-чисто само със закон. Но виждайки темпото, с което работи парламента и краткия му живот, който се очертава и сега, нека поне да се случи с временно постановление на Министерския съвет. Слабостта на това обаче се корени в това, че този акт може да бъде обжалван пред ВАС от недоволните.
Правилната стъпка бе списък, но веднага след това в рамките на месец-два да се направи закон, който да каже какво се прави поред. Тогава вече тези санкции, които сега се налагат по някакви неведоми правила, ще влязат в някаква поносима за правовата държава парадигма. В момента по неясни правила, джазово банки налагат запори, прилагайки по далечна аналогия закона за мерките срещу изпиране на пари. Но без това да е разписано, че може да се прави, ако няма данни за изпиране на пари, а има санкции по “Магнитски”, които са много по-обширни.
Американците са осветили с един прожектор чудовищата около нас. Остава ние, като сме правова държава с работещи институции, да вкараме тези чудовища в клетки с един закон - да кажем кои са лошите, добрите, кои са свързани с лошите. Това е. Лошото е, че тази флуидност на ситуацията продължава вече три месеца.
интервю на Джесика Вълчева
