"Слави Трифонов имаше уникалния шанс да направи коалиция, за която имаше широк обществен консенсус и без никакви проблеми да изкомуникира с гражданите защо коалиция е нужна. Това беше единственият възможен път за дълбока промяна. Вместо това, той пренебрегна здравата логиката и омаскари политическата ни система, което именно ни тласка да мислим в посока на промяна на самата система".
Това каза в интервю за ФАКТИ политологът Калоян Велчев. Той поясни, че посоката на промяна на системата в към президентска република, като беше категоричен, че това не би било решение на настоящата политическа криза.
"Държавният глава има достатъчно правомощия и лостове за влияние в политическия ни живот", смята той.
При едни нови парламентарни избори, "сериозни промени могат да настъпят, ако в битката за властта се включат нови политически субекти", смята още Велчев. "Кирил Петков вече даде заявка, че ще остане в политиката. Ако за краткото време, което ще има до изборите, успее да реализира политически проект, или да подкрепи вече действащ такъв – това може да промени цялостната картина", каза политологът.
"Мисля, че за всеки е ясно, че се намираме в политическа криза. Тя не е от днес, а може би повече от година. Летните протести от миналото лято стартираха процеса, Борисов го задълбочи, отказвайки да се оттегли и предлагайки ни избори за Велико Народно Събрание и нова Конституция. Изборите от 4 април ни дадоха изненадващи резултати и мандат за политическа промяна. Изборите от 11 юли затвърдиха мандата за промяна. Управление на партиите на протеста, подкрепено от БСП, изглеждаше като най-логичния изход от създалата се сложна ситуация. Вместо това ИТН предаде протеста и вкара политическата криза вътре в институциите на публичната власт, разрушавайки и малкото доверие, което бе останало в политическата ни система. Към днешна дата може би не говорим за криза, а кризи и изглежда трудно ще се постигне съгласие кой и как ще ги разрешава." - коментира той.
"Президентска република не е решение на политическата криза. Предвид ситуацията, която описахме и невъзможността на партиите да се консолидират около общо решение и формиране на управление, доверието в нашата парламентарна демокрация започва да се поставя под въпрос. Доверието в партиите е ниско, в институциите също. Масовото ни съзнание отхвърля като неприемливи основни механизми на представителната демокрация като диалог, съгласие, коалиционно управление, които са неизбежни, за да може тя да функционира ефективно. Това, разбира се, е продиктувано от една натрупана с времето серия от разочарования у гражданите, която ИТН много успешно успяха да експлоатират.
Слави Трифонов имаше уникалния шанс да направи коалиция, за която имаше широк обществен консенсус и без никакви проблеми да изкомуникира с гражданите защо коалиция е нужна. Това беше единственият възможен път за дълбока промяна. Вместо това, той пренебрегна здравата логиката и омаскари политическата ни система, което именно ни тласка да мислим в посока на промяна на самата система.
Тук е важно да кажем, че държавния глава има достатъчно правомощия и лостове за влияние в политическия ни живот. Влиянието и активността зависят както от самата му личност, така и от разпределението на силите в парламента и правителството, от цялостната политическа картина. Когато имаме фрагментиран парламент като сегашния, президентът получава повече свобода на действие. Когато имаме кризисна ситуация като сегашната, президентът често се превръща в център на властта и в актьорът, който предлага и води към решение на кризата. Затова и не мисля, че има належаща нужда от засилване на правомощията на държавния глава.
Факт е, че в сравнение с парламента, кабинета и премиера, президентът има по-малко формални правомощия. Но ние сме свикнали дълги години нашата система да функционира чрез твърди и ясни мнозинства, които управляват, а ситуацията се променя, което налага президентската институция да се намесва все по-активно при вземането на важни политически решения и да бъде фактор за тях. Към това можем да добавим факта, че активизмът на Радев задава очаквания президентската институция да продължи да се движи в подобна активна линия и за в бъдеще. И в крайна сметка, без да правим драматични промени в нашата система, ролята на президента в нея, според мен ще бъде засилена, а и вече се засилва." - заяви Калоян Велчев.
"Наличието на пряко избран президент с определен набор от правомощия е предпоставка за поява на напрежение между институциите. Ние имаме такава ситуация. Тя обаче е и възможност за взаимно възпиране и контрол между институциите. С действията си президентът може да бъде както причина за създаване на криза, така и основен фактор в нейното решение. В настоящата ситуация погледите са насочени именно към Радев с надеждата за изход от кризата. Президентът може да заеме по-активна позиция и да призове публично ИТН, ДБ, ИБГНИ и БСП да формират управление." - каза Велчев.
"Ключът към съставяне на правителство все още е в джоба на ИТН. От партията на Слави Трифонов обаче многократно отказаха да отворят вратата към едно макар и временно управление. Поради тази причина, шансът да се формира кабинет в рамките на този парламент изглежда много малък." - коментира той.
"Сериозни промени могат да настъпят, ако в битката за властта се включат нови политически субекти. Огромно количество надежди се фокусира в успешните министри от служебния кабинет на Радев. Един от тях - Кирил Петков, вече даде заявка, че ще остане в политиката. Ако за краткото време, което ще има до изборите, успее да реализира политически проект, или да подкрепи вече действащ такъв – това може да промени цялостната картина и най-вероятно Кирил Петков ще събере сериозна подкрепа около себе си." - завърши политологът.
