Вече не е тайна, че Кирил Петков ще прекрачи в политиката след края на мадата на служебния кабинет. Това става ясно не само от неговото изявление неотдавна, че след мандата ще продължи да следи политиката и да задава въпроси, а и от обстоятелствата, които провокират появата на нови играчи.
Задкулисието първо разчете знаците идващи от Петков и го атакува моментално. Това е и първото доказателство, че служебният икономически министър не е техен кадър, а заплаха. Засега знаем, че е избор на президента Румен Радев за министър, но дали има нещо повече от това – предстои да разберем.
Петков се очертава да е новият политик, към когото ще насочим не само вниманието си, но и надеждите. Идеята е нелоша, дори привлекателна. Самият той обаче трябва да е наясно, че досегашните нападки около двойното му гражданство, промените в ББР и Държавната консилидационна компания са само сблъсък с разузнавателния дозор на противника. Предстоят артилерийска подготовка и настъпление с основните сили. В Харвард със сигурност се учат много и сериозни неща, но балканските нрави предлагат лукавост, подлости и арогантност в размери, за каквито в западните университети познават само от литературата. На терен нещата са брутални.
Ако в Гестапо са умеели да ви накарат да говорите, то съвременните управляващи могат да ви накарат да замълчите. Думите са на френския комик Мишел Колучи – Колюш, който през 70-те години обявява, че ще се кандидатира за президент на Франция, получава 17% обществено доверие и настройва срещу себе си всички т.нар. сериозни политици, партии и тайните служби. Заливат го с компромати от сорта, че е дал подкуп на полицай, спрял го висока скорост (Колуш бил запален по моторите), обвинения за предизвикани скандали и пр. Режисьорът, който го снима в най-много филми е убит в дома му… И Колюш се отказва, заявявайки, че спадът на френската икономика и общественото напрежение ще родят нови политически лидери иначе Франция ще загине. Загива обаче актьорът, в катастрофа с мотор през 1986 г. Франция намира своите нови лидери и днес с Германия е решаващ фактор в Европа и ЕС.
На появата на политически лидер у нас мнозина гледат като на приказния герой във филмов героичен епос. На бял кон и с бляскав меч, който сече главите на ламята като зелки. За такъв юнак в политиката се представяше Бойко Борисов, но се оказа, че е книжен тигър с чекмедже с пачки и злато, спожохдаща го Мата Хари да утолява „човешките му нужди“ и авери за белот и кражби.
Допреди двайсетина години България все още бе част от групата на соцстраните в преход към демокрация. По БВП на глава от населението тогава Чехия и Унгария са сравними с Габон, Тринидат и Тобаго. Полша – с Ботсвана. България е на едно ниво с Папуа Нова Гвинея. В другите държави обаче се появяват лидери като Квашневски и Балцерович в Полша, Хавел в Чехия, Клаус и Илиеску в Румъния и пр. У нас обаче подобни хора липсват. Както пише историкът Хенри Ластър „…в България нещата се оказаха по-различни и лидерска позиция зае Бойко Борисов, започнал кариера като охрана на Тодор Живков, а след това на Симеон II, произведен в звание генерал-лейтенант, създал нова партия и заел поста министър-председател“. Ластър подчертава, че „много обстоятелства от биографията на Борисов остават и до днес загадка и предизвикват основателни въпроси“. Не, не е загадка биографията на Борисов, загадка е великодушието на избирателите.
Кирил Петков все по-често ще е предмет на анализи и коментари. Обществената подкрепа към него ще расте успоредно със съпротивата на определени кръгове.
Политиката се свързва с три основни обществени феномени – управление, власт и държава.
Платон смята, че лидерът е призван да осигури благоденствие и да направи щастливи всички граждани. В Американската конституция има подобен текст. За нас това е утопично, макар че немалко днешни политици обещават с лека ръка всичко това.
Ролята на личността в политическия процес е особено важна, това е безспорно. Според Макиавели политическият водач, за да бъде успешен, трябва да съчетава качествата на лъва и лисицата, да не се съобразява с обичайния морал, да бъде решителен и твърд при преследване на своите цели. Ницше на свой ред смята, че стремежът към лидерство е проява на вътрешен инстинкт, често интелектуален, а стремежът за власт – двигател на историческия процес.
Дали Кирил Петков ще оглави следващ служебен кабинет или не – това не е толкова важно. Заявката за навлизане на терена на политиката изглежда обаче реална, макар да е нужно потвърждение. До него вероятно ще е приятелят му и служебен финансов министър Асен Василев. Двамата вече изпитват на гърба си атаките на силен противник. Заблуждават се тези, които смятат, че те идват само от средите на ДПС и кръга около Пеевски. Нещата са по-дълбоки, което е естествено за дълбоката държава, каквато все още сме. Петков и Василев са неудобни и на кръгове от т.нар. „десница“, които са свикнали от години да получават важни части от управлението на страната. Просто играта със „свободата на словото“ и еквилибристиките с гражданските прави им се отдава повече от конкуренцията в сараите.
Проблем на новия/ите лидери ще е да убедят едно лъгано десетилетия наред население, че наистина са срещу корупцията и грабежа и че не са кукли на този или онзи кукловод. Новите сигурно имат своите симпатии и отношение, но нека то да не е по формулата "80% от поръчките за нас, а 20 за магистрала". Корупцията е неунищожима напълно, но може да бъде ограничена до определени граници, които да не спъват възхода на страната. Задава се трудна и дълга война. Очакването, че партия „Възраждане“ – според Маркет Линкс, - ще бъде нов член на парламента означава нови комуникационни трудности и компромиси.
Високият рейтинг на президента Радев също вещае нови размествания на пластовете и пробиви в крепостите в политиката. Това ще изостри ситуацията.
Сегашните партии срещу статуквото имаха, но изпуснаха историческия шанс. Така е трябвало да стане, ако следваме логиката на съдбата, която има свои „съображения и аргументи“. Ще се случат нещата, но по български – в последния момент, по трудния начин. Добре е, че Кирил Петков и още неколцина до него влязоха в битка със старите кучета. Това означава сигурна промяна. Най-малкото мястото на Иван Гешев ще му стане неудобно. Каквото трябва да се случи, ще се случи. Историята и животът ни учат на това. Както и да не сме безучастни зрители.
Огнян Стефанов
