В следващия парламент е вероятно да има 4 почти равностойни като влияние партии, без да смятаме ДПС, които са извън класациите в това отношение. Форматът „с тези никога“ явно трябва да бъде променен, за да има България нещо повече от игра с нулев резултат. Това пише в профила си във Фейсбук Евгений Кънев.
„В това отношение ДБ би трябвало не да прави компромис със своите принципи, независимо исторически или тактически. А просто да предефинира своите червени линии. Защото в момента има такова ограничение за 3/6 партии в парламента, а ако влезе “Възраждане” или друг патрЕотичен хамелеон - ще станат 4/6 или 4/7.
Това е нонсенс.
Така ДБ може и да изглежда като да се съхранява за… следващите избори, но по-вероятно е да спре да увеличава влиянието си, защото не може да поема отговорност.
В момента програмите на партиите са близки, както никога досега - изключая прогресивните данъци на БСП. Т.е там няма чак толкова червени линии.
Проблемът на България не са политиките, а кой и в чия полза ги провежда. С други думи, акцентът при преговори трябва да не са толкова партиите или политиките, а конкретните хора, които ще ги изпълняват и могат ли да отстояват на външен натиск. Ето тук трябва да е границата, от която не трябва да се отстъпва.
Първо, трябва да се преговаря за коалиция с писмено споразумение, което и Слави вече е разбрал – с подробно разписана правосъдна реформа.
Второ, фигурата на премиера трябва да е безукорна с биография на човек, който има интегритета, опита и волята да прави правилните реформи.
Трето, министрите трябва да са също хора с ясен профил, с известна публична биография, която да е непреодолим морален фактор за тях при външен партиен натиск. Такива като Кирил Петков и Асен Василев.
Според мен, това следва да са новите „червени линии“, които дават достатъчно дискреция и същевременно гъвкавост при преговори и залог за успех.
Все пак остава истина фактът, че в момента е пренаселено с проекти на Статуквото под формата на вождистки еднолични партии, с които ще е почти невъзможно да се прави коалиция.
Но именно затова са важни горните принципи (червени линии), които да осигурят максимална автономност на министрите от тези вождове или други партийни бонанзи.
Евгений Кънев, Facebook
