Сякаш стана практика при по-големи кризи, разтърсващи МВР из основи, да се появяват бивши позавехнали величия от системата на вътрешното ведомство, за да ни споделят размислите си за това кое е истина и кое лъжа, кой е прав и кой крив. Нещо като онзи, който вярва, че е инструмент в ръцете на Господ, но само той си вярва. Записът с полицейските ритници зад колоните на МС не направи изключение.
Добре прикрити на „сянка“ персони, разбирай на добре платена работа, сякаш изникват като по команда от нищото, за да ни наставляват най-вече морално, а в същото време наливат вода в мелницата на дадена височайша особа. Такъв класически „герой“ се оказва бившият главен секретар на МВР Калин Георгиев, който се появи вчера на телевизионния хоризонт, вероятно надявайки, се, че с мъдростта, която е натрупал, докато е пребивавал в МВР, ще ни отвори очите за отношението на политиците към силовото ведомство. Както и че ще ни накара да погледнем с по-други очи на издевателствата, които блюстителите на реда охотно ни предложиха в късометражния филм.
„Не вярвам, че политиците ще разрешат МВР да бъде силно и да има силни специални служби, защото не обичат да им гледат в канчетата“, казва пророчески той, макар тази мъдрост да е пределно ясна и на хлапетата, които все още обичат да си играят на стражари и апаши. Как тогава Калин Георгиев е пребивавал „чист“ на високия пост и каква цена е платил, за да може все пак да командва политически зависимата многохилядна армия от ченгета? Или ще каже, че по негово време е било друго?!
Шеф на МВР по негово време бе Цветан Цветанов – човекът, обрал всички негативи за редица провалени акции. За не малко от тях държавата ни бе осъдена от европейския съд по правата на човека. Георгиев, изненадващо за всички, остана неопетнен от хулите, макар да е ясно, че нито една мащабна операция не може да мине без личната санкция на главния, сиреч Георгиев.
Той разбира се, не спря да ръси бисерите, нещо повече, сякаш увлечен от собствената си еуфория, продължи с мъдрите си слова: „Никога не съм се занимавал с политика. Политиката винаги ме е отвращавала. Имах комфорта да работя самостоятелно и сам да си взимам решенията“, каза смело мъжът, който докато беше в МВР не сваляше от гърба си генералската униформа.
Колко независим се чувства доказва една малка на пръв поглед, но много красноречива сценка. На 24 март 2011 година заложници на банков клон в Сливен са освободени от ръцете на похитителя. Пред камерите те разказват за преживения ужас. Някои от тях съвсем очаквано благодарят на полицаите. Георгиев се намесва в речта на една от жените, навежда се към нея и на ухо и прошепва да не забрави да благодари на Бойко Борисов. В микрофона отекна: Борисов, Борисов".
Няколко месеца по-късно – януари 2012 г. самият Борисов признава публично, че главният секретар на МВР Калин Георгиев трябва да понесе отговорност за провалените акции.
За мнозина зрители ще остане забулена в тайнство възходящата кариера на Калин Георгиев след като през 2013 г. свали еполетите и стана уж редови гражданин. Тя вероятно също минава в графа „колко съм независим“. Колегите на въпросния генерал, претендиращ основно с добро познаване на английски и много прочетени книги, помнят добре как след като напусна поста на главен секретар, светкавично се настани в директорско кресло в банката, свързана с жената до Бойко Борисов – Цветелина Бориславова. Полицаи споделят, че докато Георгиев е обитавал генералския си кабинет, от него най-често се е излъчвало страх.
Качествата на даден човек могат да бъдат усетени съвсем ясно през личните взаимоотношения. Затова ще ви разкажа за едно странно, но поучително преживяване Един от арестуваните по линия на контрабанда на цигари мъже бе завел дело срещу мен заради публикация в столичен ежедневник. Тя почиваше изцяло на съобщение, пуснато ми по имейл от Калин Георгиев. Преди това той проведе разговор с мен, като ме помоли да пуснем за успеха на подчиненените му ченгета. Същото обаждане имаше и към тогавашния главен редактор. Нещо като двойна застраховка, за да е сигурно, че новината за успешната акция все пак ще стигне до хората. „Контрабандистът“, обаче се бе засегнал от написаното и реши да потърси възмездие, искайки десетки хиляди лева обезщетение от мен. Съдът призова Георгиев, за да го попита дали ми е изпращал писмо с подобен текст. Истината щеше да сложи край на съдебната сага, проточила се с години. Вярвах, че точно така ще стане!
Преди самото заседание Георгиев се появи и лаконично ми сподели на ухо: „Еми, кой те е карал да пускаш имейла? Да не си го пускала!“. Ужасена от безсърдечната реакция, не успях да обеля и дума в своя защита. Беше жалка картинка. На самото заседание Георгиев говореше общи приказки, но така и не каза директно това, за което го бяха извикали. Изглеждаше ми като да е тренирал словесна акробатика. Адвокатът ми не се примири и поиска компютърна експертиза. Тя доказа, че писмото на МВР действително, както твърдях, ми е било пратено на пощата от компютъра, намиращ се в кабинета на главния секретар.
Разочарованието от постъпката на „смелия“ и „решителен“ Калин Георгиев засенчи радостта от спечеленото дело. Днес, от позицията на времето съм му адски благодарна. Защото нагледно ми показа, че когато някой се опитва да отклони и "забрави" истината, прави перфектен заслон на лъжата. Като и дава още един шанс да оцелее. Тъжно, но поучително!
Затова бъдете критични към онези, които като сенки от миналото се появяват по телевизора, за да ви убеждяват, колко са свободни и независими. Не, не са. Те не са нищо повече от един спихнат балон!
Катя Илиева
