В този парламент нямаше сериозни разговори за правителство. От самото начало казвах, че точките на някакво възможно съгласие бяха свързани със законодателството, не с изпълнителната власт. Не се появи документ, които да показва какво е необходимо да се направи сега, след три, пет, шест седмици. Нямаше опит за създаване на някаква краткосрочна управленска програма за правителство. Никой нямаше намерение да прави правителство.
Това каза за БГНЕС социологът доц. Антоний Гълъбов. Според него това е загубено време, което ще ни струва скъпо. Той е категоричен, че предсрочните избори са неизбежни и твърди, че прякото обвързване с президентската кампания е очевидно.
Според него предстоящите избори най-вероятно ще са 2 в 1, което неминуемо ще доведе до отлив на избиратели заради по-сложното им провеждане, което може да доведе и до ново дъно в избирателна активност, под 40%. Така само определени групи от българското общество ще излъчи представители в парламента, което ще влоши качеството на демокрацията в България и ще се отрази върху легитимността на следващия парламент.
„При по-сложния вариант моите очаквания са за ниска избирателна активност, което ще увеличи тежестта на политическите формации с последователни избиратели. За разлика от голяма част от колегите ми, аз очаквам или леко увеличение на резултата на „Има такъв народ“ или запазване на досегашния, но при по-ниска избирателна активност, ще им даде повече депутати“, анализира той и продължи с това, че не е ясно дали „Изправи се.БГ! Ние идваме“ ще успее да влезе в 47-я парламент.
Според него протестната партия „Възраждане“ убедително може да се доближи до влизането в Народното събрание, тъй като през последните години бележи ръст в подкрепата си. Въпреки всичко обаче, социологът не очаква в следващото НС да има по-добри предпоставки за постигане на политическо съгласие.
Доц. Гълъбов каза, че се е случило предреченото от него по-рано през тази година влизане на страната ни в спирала от избори. По думите му в момента виждаме много ясно изявени авторитарни заявки за управление, а не такива, които да изграждат основата на някакъв парламентарен съюз или коалиция както в настоящия парламент, така и в следващия.
Попитан дали появата на нов политически субект, оглавен от служебния икономически министър Кирил Петков може да съдейства за постигането на мнозинство и редовен кабинет, той коментира, че подобен субект ще бъде удобен партньор на „Демократична България“, дори до известна степен ще бъде политически субект, чието систематично място би трябвало да бъде в това обединение, не само заради връзките на Кирил Петков с „Да, България“, но и по отношение на профила на избирателите, към които би насочил вниманието си.
„Съвсем друг е въпросът какъв е потенциалът за нарастване на различните политически формации. Смятам, че ДБ трудно ще преодолее сегашната граница от 300 000 гласа, които получи, и трудно ще бъде да се увеличи съществено тази подкрепа. По-вероятно е към ГЕРБ да се върнат част от избирателите, ИТН леко ще увеличи подкрепата, тъй като за техните избиратели обяснението, затова че другите са ги предали, работи“, заяви той и допълни, че останалите партии ще се обединяват около конкретни неща, както сегашните - около актуализацията на бюджета.
Попитан дали е възможно да има правителство на малцинството в новото НС, доц. Гълъбов смята, че това е трудно постижимо.
„Струва ми се, че не е възможно, освен ако няма сериозни размествания в позициите на партиите и в общия състав на парламента. По-скоро ще имаме някаква сложна коалиционна формула отново с кратък хоризонт. Политическата криза е много дълбока и тя няма да бъде преодоляна бързо. Всичко зависи от резултата от президентските избори. Ако Румен Радев успее да постигне втори мандат, той ще търси възможността да има свое пропрезидентско мнозинство и в 47-то НС“, твърди социологът.
Той е категоричен, че за да се стигне до редовен кабинет е необходимо да се постигне съгласие около един незабавен актуален дневен ред на страната, спрямо който трябва да бъдат дадени конкретни отговори и срокове.
„Това означава да се определят няколко конкретни задачи с ясни срокове, с цели, които трябва да бъдат постигнати, тъй като България се намира в множествена криза, която от институционална и политическа заплашва да прерасне в икономическа и в социална“, алармира той и добави, че случващото се днес ще остане в българската политическа история като лош пример за отказ да бъде разпознат незабавния дневен ред на обществото.
„Оттук нататък нямаме добър вариант, имаме различно лоши варианти“, обобщи социологът и добави, че в настоящата ситуация ще избираме по-малкото зло.
Попитан каква е според него целта на непрекъснатите избори, на които ставаме свидетели в последните месеци, доц. Гълъбов коментира, че чрез тях се прави опит да се препозиционират съществуващите играчи, но към момента няма да бъде постигнато съгласие относно определен модел на управление.
„Според мен политическата криза ще продължи и в следващото НС“, убеден е социологът.
