Третият мандат най-вероятно ще послужи на БСП да “преродят себе си”, да подсилят позициите си и да покажат на своите избиратели, че социалистите все още са фактор. От гледна точка на реална възможност да се състави кабинет шансовете са много малки - на 99% е сигурно, че ще има трети избори. Това заяви проф. Росен Стоянов, политолог и преподавател в НБУ, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.
В петък президентът Румен Радев връчи третия проучвателен мандат на БСП. Още същия ден в своето интервю по БНТ лидерът на партия “Има такъв народ” Слави Трифонов заяви, че няма да подкрепи кабинет на БСП, като причините, които изложи, бяха, че социалистите са отказали подкрепа на ИТН и в момента не могат да очакват обратното. Лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че ще задържат мандата до средата на септември, докато не се приеме актуализацията на бюджета.
"Текстовете на Конституцията позволяват интерпретация, но само конституционалистите имат право да тълкуват дали БСП има право да задържи мандата толкова дълго време.”, обясни професорът.
Той посочи и една тактическа грешка на президента Румен Радев - той обвърза връчването на мандатите с актуализацията на бюджета. Това в момента може да се използва като аргументация на БСП за техните действия.
Стоянов коментира, че в момента особено много се спекулира с преизчисляването на пенсиите, което е основна част от актуализирането на бюджета. Левите партии като БСП и формацията на Мая Манолова редовно говорят по тази тема. В момента се забелязва, че в Народното събрание всички партии започнаха да правят предложения за увеличаването на пенсиите, като има риск да се премине към чист популизъм. Проблемът е, че когато една партия заяви такива намерения, тя много трудно може да си върне думите назад.
"Пенсиите са наистина важни, но според мен, имаме две много по-належащи кризи - здравната криза и бежанската вълна. Те засягат цялото общество и не разбирам защо всички трябва да се занимаваме с пенсиите.”
Според проф. Стоянов в политическото говорене се забелязва липса на средносрочна и дългосрочна визия. Той е на мнение, че оттук нататък е много малко вероятно да видим партия, която да има 50% + 1 глас, за да състави самостоятелно мнозинство. Това означава, че ще се налага да се сформира коалиционно управление. Проблемът, който Росен Стоянов вижда, е, че на партиите в парламента им липсва коалиционна култура, както и култура на лидерство. Егото застава на пътя и всеки се опитва да ръководи еднолично, което няма как да се получи в такъв фрагментиран парламент, каза Стоянов.
"Редно е да има сблъсък на тези и да се представят различни политики, които да се борят една с друга, но винаги трябва да има и опцията за конструктивен разговор.”
Гостът сподели и своето мнение за интервюто, което Слави Трифонов даде миналия петък. Проф. Росен Стоянов смята, че то е имало за цел да бъде много проникновено, емоционално и чрез него да се заяви ясна позиция, но нито една от тези цели не е била изпълнена. "За сметка на това се видя смяна на роли. Преди Слави твърдеше, че неговата партия е първа политическа сила и има правото да диктува правилата. Сега смени своята позиция и основният аргумент беше, че е нямало как той да управлява със 65 депутати и е имал нужда от подкрепата на протестните партии."
“Станислав Трифонов е добър бизнесмен, но няма усещането и компетенцията за политиката. Това е и причината, той да дава разнорондни послания. Аз лично бях объркан.”, каза политологът.
Проф. Стоянов посочи и един парадокс, който се забелязва в позицията на Слави Трифонов.
“Той заяви в свое интервю по БНР, че издига кандидатурата за втори мандат на президента Румен Радев. После се поправи и каза, че не го издига, но го подкрепя. За сметка на това каза, че има фундаментални различия с БСП, което е странно, защото президентът, който Слави подкрепя, каза в прав текст, че споделя принципите на БСП. В политологията това се нарична когнитивен дисонанс.”, обясни гостът.
Политологът допълни в ефира на “Бизнес старт”, че до края на живота на това Народно събрание всяка партия ще се опита да “открадне” нещо, за да може да има по-силни позиции за следващите избори. Това би могло да се нарече популизъм, но не е никак неочаквано. Проф. Стоянов посочи, че голяма част от политиците са и хора от бизнеса и не е изненада, че темата за битността се засяга доста често в политическото говорене. Това е и причината всяка парламентарна група да се опитва да припечели максимално много дивиденти с постоянното предлагане за повече пари за пенсионерите.
Гостът е на мнение, че все още има време за появата на още един нов политически проект. Този коментар проф. Росен Стоянов даде в отговор на спекулациите дали Кирил Петков и Асен Василев могат да създадат своя партия, ако се окаже, че няма да са част от новото служебно правителство. Не е изключен вариантът да се използва регистрацията на вече съществуваща партия.
“Кирил Петков говори малко като Симеон Сакскобургготски. Царят по същия начин казваше, че нещата ще станат ясни, когато му дойде времето, когато види такава необходимост. Така прави и Николай Младенов, който е един от потенциалните кандидати за президентския пост. Това, което е хубаво, е, че млади хора излизат на преден план, хора, които имат различно мислене и различна визия за бъдещето.”
Окончателното мнение на проф. Стоянов е, че в следващия парламент трябва да има задължително нови съюзници. Вече е ясно, че тази абсолютно принципност, която политическите лидери лансираха, не може да състави правителство и да управлява. Това, което е притеснително, е, че дори за първите три партии не може да се каже, че представляват голяма част от имащите право да гласуват., което показва липса на легитимност на парламента.
“Имаше призиви мандатът да бъде даден на най-малката партия. Проблемът тук е, че тази най-малка партия не представлява дори 2% от общо тези хора, които могат да гласуват. В такъв случай каква легитимност има тя?”
За финал Росен Стоянов изрази своето пълно съгласие за думите на проф. Георги Фотев - “България се проваля като държава”.
