Всичко, което се случва, ни подготвя за потенциален бъдещ съюз на ГЕРБ и ДБ. Ляво-либералното между ГЕРБ, ДБ и донякъде ДПС започва да се обособява доста ясно и е неизбежно да се втвърди. Това мнение изрази пред БНР журналистът Кузман Илиев. При представянето му не стана ясно, че Илиев е част от хората на Георги Харизанов в т. нар. ”Институт за дясна политика”, защитаващ тезите на Бойко Борисов.
Той вижда в несъстоялия се диалог между протестните партии преходен период към последваща прегръдка между ГЕРБ и ДБ като изразители на еднакви ценности.
В един момент от ДБ ще осъзнаят, че с ГЕРБ са сиамски близнаци, смята журналистът.
„Ако се махнат конкретните фигури, които се мразят, те като програми имат много сходни евроатлантически, зелени, отворени към либералния глобализъм ценности.“
Според Кузман Илиев е лош жест затварянето на вратата от страна на ДБ към БСП, а с Трифонов очевидно не може и в един момент „ти трябва да отидеш на червеното килимче с Борисов и може да има една прегръдка“.
„Всичките тези избори, които сега се случват, подготвят почвата именно за това. То просто е неизбежно.“
Обществото се подготвя за това и електоратът на ДБ в един момент ще трябва да привикне, че друга опция няма, допълни той в предаването „Преди всички“.
Когато беше инжениран проектът ГЕРБ и Борисов се появи на политическата сцена, той беше подкрепян от тази протестна общност, с която днес е ужким във война, посочи Илиев.
„Той беше добре приет и в тази общност. Изглеждаше като човек, който може да балансира между всички.“
Според Илиев Бойко Борисов е достатъчно помъдрял, за да е фактор в политическия живот, без да е на първа линия.
„Ако е той, затваря вратата за всички останали. Ако е Митов, вече започваме да стигаме всички до този естествен сценарий, за който ще ни трябва време всички ние да узреем. А Борисов затова е доволен, защото вижда, че се върви натам, той е в силната позиция, на него ще трябва да му се ходи на килимчето и да му се искат одобрения.“
Ляво-либералното между ГЕРБ, ДБ и донякъде ДПС започва да се обособява доста ясно и е неизбежно да се втвърди, подчерта Кузман Илиев. По думите му в един момент подобен процес ще видим и при консервативно-патриотичното, което сега е в състояние на пихтия.
„То ще излъчи свои говорители, които ще се опълчат срещу либералния глобализъм, който започва да се настанява много мощно.“
В социологическите данни за влизане на „Възраждане“ в следващия парламент според Илиев става дума за „по-силната дори антиевропейска реакция“, при която махалото отива в по-голяма крайност. Относно несъстоялия се диалог между протестните партии в два поредни състава на парламента Кузман Илиев изтъкна:
„Един е режимът, в който разрушаваш идеите на другия, това е много силен емоционален момент, какъвто беше за протестните партии преди. (…) В един момент тези хора трябваше да минат в друг режим – на изграждане, на комбинации, на игра заедно, за да преминат през всички пречки, които пък другата страна иска да им наложи и да вкарат гол. Топката сега е в тях. Е, не можаха да го сменят режима. Това е мъдростта, политическата, която отсъства при тези формации. Това е залогът те оттук насетне да работят над фаза атака.“
„И наливат вода в мелницата на Борисов. Той усети, че най-правилното нещо в момента е да оставиш кучетата да се джафкат.“
Големият печеливш е Борисов и това е елементарна игра, смята Илиев.
Относно очакванията Кирил Петков и Асен Василев да дадат нова алтернатива Кузман Илиев коментира, че след малко по-мачовското и дори дангалашко поведение на Борисов, сега българите имат нужда от нещо тип Макрон.
„Модерен, спокоен, усмихнат, дори правещ някои наивни и то сериозни грешки, дори нарушаващ Конституцията. Просто кредитът на доверие е толкова голям, че хората са склонни.“
Кирил Петков бяга маратон, но сега е правилният момент да се поеме риск, отбеляза още журналистът.
„Той е по-етичен, по-прибран, по-премерен, по-дългосрочна е неговата карта. Определено той тича маратон.“
„Той застава с лицето си, а това е дефицит. Трифонов, който беше избран и носителят на новото, се отдръпна и представяше някакви хора, вадеше ги буквално от шапката. Ние не ги познавахме, но той не искаше да застане с лицето си. Хората не искат политики и забравят политики. Искат лица.“
Журналистът е на мнение, че сме в повратен момент от новата ни политическа история и влизаме в десетилетие, за което сега се раздават картите.
