Мисля, че ”пулсът” на България е класическо хоро. Разбира се, това е народен танц, но наистина чувствам, че предава най-добре моята гледна точка за България и българите - заземени, с малки скокове (възходи и падения), но много свързано и групово общество. Чувствам се винаги много свързан с хората тук, тъй като те са много гостоприемни и знаят как да работят усилено, но все пак да се забавляват.
Това заяви в интервю за ФрогНюз Диего де ла Роса - един от хореографите, които ще се включат в петото издание на АТОМ Хореографски серии.
Диего започва да танцува още през 2005 г. по улиците на испанския град Валядолид. Прекарва първите си години като танцьор пътувайки из родината си и в цяла Европа. Присъства на всевъзможни танцови събития, част от градската култура. Взима участие в различни състезания “Battle of the Year”, “Floor Wars” и “IBE”.
През 2012 г. се мести в Берлин, където участва в група за съвременен танц. През 2013 г. става съосновател на “Frantics Dance Company”, където е едновременно танцьор и хореограф.
Диего де ла Роса участва в различни проекти в Испания и Германия. През годините е преподавал в Берлин, Касел, Барселона. Бил е част от редица танцови фестивали като “Sólodos en Danza”, “Hop Festival”, “1… 2… 3…” и “Dancelab”.
Ето и интервюто с испанския хореограф:
Започвате да танцувате още през 2005 г. по улиците на Валядолид, Испания. Оттогава до днес животът Ви се е променил значително. Какво бе посланието на първите ви стъпки и какво е днес, 15 години по-късно?
Всичко започна като хоби. Това беше начин да се отпусна и да не мисля за притесненията си и за бъдещето; да се насладя на момента, да бъда изцяло в настоящето; да забравя за работата си... Дори и сега това все още е моята терапия и начин на изразяване, но вече в различен мащаб, тъй като сега това е моята работа. Една от разликите е, че планирам много по-напред и създавам дългосрочни планове с танцуването. Чувствам, че това е непрестанна връзка, която трябва да се преразглежда, преструктурира и актуализира през цялото време, така че не мога да говоря за едно послание – то непрекъснато се променя.
Снимка: Себастиан Кюрман
Пътували сте на много места. Ако можехте да свържете духа на всяка държава с определен стил танц, какъв тогава е “пулсът” на България?
Мисля, че това е класическо "хоро". Разбира се, това е народен танц, но наистина чувствам, че предава най-добре моята гледна точка за България и българите - заземени, с малки скокове (възходи и падения), но много свързано и групово общество. Чувствам се винаги много свързан с хората тук, тъй като те са много гостоприемни и знаят как да работят усилено, но все пак да се забавляват.
Започвате да се занимавате с преподаване на танци през 2013 г., когато основавате “Frantics Dance Company”. Колко важно е доброто менторство за прохождащите танцьори? Кои са най-важните уроци, които сте предали, и които сте получили?
Вярвам, че менторството на начинаещи и млади танцьори е ключът към растежа. Всички сме започнали в един момент, така че много добре знаем какво ни предстои и колко има да научим. Какъв по-добър начин да се научите, като получите ясна информация от хора, които харесвате или на които се възхищавате. Мотивацията е всичко и ние се нуждаем от нея, за да продължим да учим и да харесваме това, което правим. Затова просто давам на хората това, което мисля, че би било най-добре за мен да получа от другите като знание. Най-важните уроци, които получих реално са от живота - че трябва да търсите дълбоко отговорите, ако искате да постигнете резултати и че трябва да го направите сами, като намерите начина, който работи за най-добре за вас.
Снимка: Себастиан Кюрман
Вие сте един от хореографите в петото издание на АТОМ Хореографски серии. Какво искате да дадете на хората, с които ще се срещнете и как виждате предстоящите няколко дни?
Аз съм много запален по движението и искам да го предам на танцьорите в моята група. Много бих искал те да се отдадат в процеса също като мен. Да изследват телата си и да получат повече възможности и да разширят обхвата на движенията си, да подобрят уменията си и да запазят любопитството си будно. Не става въпрос само за техника, но и за начин на живот. Искам те да се наслаждават и да учат, като играят и се забавляват, а „работата“ да бъде всичко друго, но не и тежест. Искам те да използват своята личност, за да се движат и да излязат от „кутията“, за да срещнат тази безкрайност от възможности. Ще се стремя най-вече да им предам основни насоки и подходи, така че те сами да могат да създадат свои собствени движения и стил. Бих искал да им помогна да намерят себе си и да не се опитват да бъдат никой друг.
Настроен съм много позитивно за следващите дни и съм сигурен, че както преди 2 години - това ще бъде невероятно преживяване.
Думите ли казват повече, или движението?
Разбира се, зависи от контекста. Но в днешно време бих казал думите.
интервю на Джесика Вълчева
