30 хиляди лева месечно възнаграждение взимали членовете на Управителния съвет на Българската банка за развитие. Това е поредният скандал, който се завихря около институцията. Поредната страница от сагата “ББР” се появи след публикувания вчера доклад на Сметната палата, който показа къде са отишли раздадените многомилионни кредити.
Високите заплати в Управителния съвет на ББР имали и обяснение - банката не попада в обхвата на Закона за публичните предприятия и съответно не попада под неговата регулация. Точно това е причината трудовите възнаграждения в ББР да са двойно по-високи от тези в Българската народна банка.
Предприятие, работещо в сектора на тютюневата промишленост, е получило малко над една трета от всички кредити на ББР, достигнали до големи фирми, стана ясно от одита на Сметната палата. Докладът обхваща периода януари 2018 - декември 2019 г., когато принципал на банката е тогавашния икономически министър Емил Караниколов. Докладът е бил връчен служебно, защото Караниколов е “неоткриваем”.
Според одитния орган ББР и дъщерните й дружества не са контролирани ефективно и очакваните ползи за обществото от тях не са постигнати в достатъчна степен. Посочва се и че макар че “мисията на ББР е да спомага за развитието на българската икономика, като насърчава износа и подпомага реализацията на икономическата политика на държавата по отношение на малките и средните предприятия“, “големите предприятия са обект на съществено кредитиране, като финансови ресурси за тях представляват близо половината от кредитния портфейл на банката“.
“Голям е броят на дружествата в системата на Министерствата на икономиката. Действащите публични предприятия е 54. Само върху 10 от тях министърът на икономиката има пряк контрол - тоест е отговорен за назначаването управителите на контролните органи, приема стратегиите и бизнес плановете им, осъществява надзор върху тяхната дейност, която трябва да е общественополезна. Тези дружества трябва да се управляват ефективно при спазване стандартите за прозрачност и отчетност”, посочи пред bTV председателят на Сметната палата Цветан Цветков.
Това обаче не е било констатирано по време на проверката. По думите на Цветков не са били причинени вреди вследствие на управлението на Емил Караниколов, но то е било неефективно и не е било насочено към предмета на дейността.
“Една държавна банка, създадена с цел да кредитира малки и средни предприятия на практика кредитира големи предприятия”, обясни председателят на Сметната палата.
