Законопроектът на „Демократична България“ за изменение на Закона за съдебната власт , както и първия – за закриване на специализираните съдилища е работа на парче и не реализира идеята за реформа на съдебната система. Чисто пиарски звучи добре, но по същество блокира реформата. За главния прокурор няма и дума. Точно за неговата безнаказаност писаха и ЕК и Венецианската комисия. Точно срещу Гешев протестирахме. Амнезия ли сполетя законотворците ни, професионална немощ или нещо друго ?
Това каза пред Фрог нюз бившият съдия от СГС Румяна Ченалова. Ето какво разкри тя:
- Г-жо Ченалова, като юрист какво е мнението ви за предложените промени на ЗСВ от ДБ? Ще станем ли свидетели на реформа в съдебната власт, за която хиляди протестираха миналата година?
- Прочетох законопроекта. Медиите акцентираха върху една от разпоредбите му – прекратяване мандата на Висшия съдебен съвет. Не мисля, че това е възможно.
- Защо сте скептична?
- Предложението на ДБ е изборните членове на ВСС да работят на сесии, като същевременно запазят функциите си на съдии, прокурори и следователи - т.е. да правораздават и едновременно с това да бъдат членове на ВСС. Идеята не е нова- така работеше ВСС до 2007 г. Въпросът е може ли тази промяна да доведе до предсрочно разпускане на ВСС, така, както предлага ДБ. Според мен това не е възможно. Как ДБ мотивират искането си - твърдят, че чрез предлаганата промяна ще се изпълни изискването на Конституцията ВСС като административен орган на съдебната власт да се състои от съдии, прокурори и следователи, като по този начин се гарантира независимостта на съдебната власт. Конституцията няма такова изискване. Тя говори, визирам чл.130, за юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж. Да , през 1991 г. беше предсрочно прекратен мандата на ВСС, но след отпадане на забраната в състава му да участват адвокати. Тази забрана в закона за съдебната власт противоречеше на Конституцията , което наложи избор на нов ВСС съобразно правилата на Конституцията. С Решение № 3 от 3 април 1992 г. по конституционно дело № 30/91 г. конституционният съд посочи, че „привеждането на ЗВСС в съответствие с конституционния текст (чл. 130, ал. 2 от Конституцията) е основание за избиране на нов Висш съдебен съвет, тъй като се премахва забраната за участие на действащи адвокати във Висшия съдебен съвет.
- През 1994 г.. отново беше изменен ЗСВ , като беше въведено изискването членовете на съвета да имат не по-малко от пет години стаж като съдия, прокурор, следовател или хабилитиран научен работник по право, като на това основание се прекратяваше предсрочно мандата на ВСС.
- Конституционният съд обяви тази норма за противоконституционна. С решение № 8 от 15 септември 1994 г.. по конституционно дело № 9 от 1994 г. Конституционният съд прие, че Висшият съдебен съвет е постоянно съществуващ и функциониращ орган. Предсрочно могат да бъдат освобождавани само отделни членове на ВСС, но за органа не е предвидено основание за предсрочното му прекратяване. Изискването за специален професионален стаж не противоречи на Конституцията и не предпоставя разпускане на ВСС. В това си решение КС отбеляза, че новото изискване за професионален стаж няма нищо общо със случая от 1991 г., когато беше обявена за противоконституционна забраната адвокати да бъдат избирани за членове на ВСС. Правя тези бележки, тъй като в мотивната част на проектозакона ДБ изрично се е позовала на тези конституционни решения, но същите не са приложими и дори оборват тезата на вносителите.
- Тогава може ли да се реализира идеята на ДБ в предложения вид?
- Мисля, че идеята за предсрочно прекратяване мандата на ВСС на основание реформиране начина на работата му като постоянно действащ административен орган, състоящ се от членове, които запазват качеството и пряката си работа като съдии, прокурори и следователи не може да бъде осъществена. Това е така, тъй като новата разпоредба съответства на конституционните изисквания ВСС да се състои от юристи с определен стаж и професионални качества. Не съществува конституционно изискване ВСС да се състои от съдии, прокурори и следователи – т.е. избраните членове да не загубват това си качество, съответно да продължат да работят в съответните органи на съдебната власт и в същото време във ВСС.
- ДБ предлага също така някои от решенията на ВСС да подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд, вместо както досега – пред Върховния административен съд. Бихте ли ни дали повече подробности, тъй като за много хора това може би звучи малко неразбираемо.
- Става въпрос за конкурсите, атестирането и дисциплинарните производства. ДБ мотивира предложението си с довода, че съсредоточаването на делата във Върховния административен съд го превръща в квазикадрови орган на съдебната власт. Друг мотив е, че правоотношението на съдиите, прокурорите и следователите не е служебно, което не е отчетено от сегашната правна уредба и тя противоречи на Конституцията. По въпроса се е произнесъл Конституционният съд с решение № 1 от 31 януари 2017 г. по конституционно дело № 6/2016 г., в което посочва, че съдиите, прокурорите и следователите имат особен служебен статус. Правоотношенията им са самостоятелен вид административни правоотношения по изпълнение на платена държавна служба в изпълнение на функциите им при осъществяване на съдебната власт като отделен вид държавна власт.
Те не са трудови по смисъла на Кодекса на труда, защото създаването и прекратяването им се извършва с индивидуални административни актове на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, но не са и служебни съобразно дефиницията на Закона за държавния служител. Поради това в чл. 229 ЗСВ изрично е уредено субсидиарното прилагане на Кодекса на труда за неуредените в този раздел на Закона за съдебната власт въпроси / възнаграждения, отпуски, командировки и др./ Няма никакъв спор и в теорията и в съдебната практика, включително в решенията на Конституционният съд, че ВСС е административен орган и актовете му, включително на двете колегии подлежат на обжалване пред административен съд. Направеното от ДБ предложение създава опасен прецедент и необосновано смесване функциите на ВКС, предвидени в Конституцията с тези на Върховния административен съд, който съгласно чл. 125 ал.2 от Конституцията се произнася по спорове за законността на определени административни актове - актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона, включително ВСС.
- Третото предложение на ДБ касае т.н. „ външно назначаване“ – избор на магистрати чрез конкурс , провеждат за лица, които не са част от съдебната система - адвокати, юрисконсулти. Какво е мнението ви за предложението на ДБ?
- В мотивната част на това предложение има доста дискриминационни тези. Твърди се, че необходимата професионална квалификация , вкл. морален интегритет може да се получи само ако едно лице е преминало през съответните нива на съдебната власт, започвайки от длъжността „ младши съдия“ и „ младши прокурор“. Необходимата професионална компетентност и опит, според вносителите не можело да се придобие от юристи, чиято професионална кариера е преминала извън системата на съдебната власт.
Подобни изявления звучат обидно и елитарно, каквато не е волята на Конституцията и закона.
- Как според Вас би било добре да се подходи в този случай?
- Би било добре да се помисли за института на младшите магистрати, които на практика две години се обучават – в НИП и в съответните съдилища и прокуратури. Само за сравнение ще посоча , че в Швеция например, завършилите висше юридическо образование, преди да станат постоянни магистрати преминават няколко нива на развитие - кандидатстват за съдебни помощници в окръжните или окръжните административни съдилища за две години. Част от съдебните помощници впоследствие кандидатстват, за да станат докладващи съдебни помощници в апелативен или апелативен административен съд за период от 1 година. След това те могат да работят поне 2 години като помощник-съдии в районен или окръжен административен съд.
- Каква е неговата работа?
- Помощник-съдията разглежда всякакви дела - освен тези с най-голяма степен на сложност. Накрая помощник-съдията се връща в общия или апелативния административен съд, за да работи като съдия за поне 1 година. При завършване на периода, помощник-съдията се повишава в асоцииран съдия. Асоциираните съдии нямат гаранция за несменяемост, независимо в кой съд бъдат назначени. Те могат да заемат поредица постове с фиксиран мандат, ако такива се освободят, или да заемат друга професионална длъжност извън съда, докато придобият възможност да кандидатстват за постоянна съдебна длъжност. Изготвеният от ДБ законопроект има сериозни дефицити и едва ли ще издържи теста пред правната комисия и/или парламента и Конституционният съд. На практика само ще се обяви дейност, а резултат няма да има.
- Питам се – защо тогава се прави?
- Този законопроект, както и първият – за закриване на специализираните съдилища е работа на парче и не реализира идеята за реформа на съдебната система. Чисто пиарски звучи добре, но по същество блокира реформата. За главния прокурор няма и дума. Точно за неговата безнаказаност писаха и ЕК и Венецианската комисия. Точно техните препоръки повтаряхме. Точно срещу Гешев протестирахме. Амнезия ли сполетя законотворците ни, професионална немощ или нещо друго? Има ли теми табу в парламента?
Въпросите зададе Катя Илиева
