“Оставка!”. “Мутри, вън!”. “Борисов, позор! Оставка и затвор!”. Сърцето на София вреше под краката на хилядите събрали се под прозорците на Министерския съвет граждани. После в лицата им се удариха струйки лютив спрей. Хвърчаха павета. Запалена слама. После слънцето залезе. “Оставка!”. “Мутри, вън!”. “Борисов, позор! Оставка и затвор!”. Улицата бе непримирима. Тогава дойдоха палките.
Зад войната стои човешка ръка. Често забравяме за това. Спомняме си, едва тогава, когато войната ни погледне право в очите.
Точно преди година войната за нашето бъдеще достигна един от повратните си моменти. Борехме се за свободата и живота си в България. Въздухът трепереше още в малките часове на 2 септември. Из столичните улици витаеше чувство на революционност, надежда бе хванала в широка прегръдка “Триъгълника на властта”. Всички трепетно очакваха промяната и бяха готови да я случат тъкмо там и тъкмо тогава - на 2 септември 2020 г.
По жълтите павета обаче се разхождаше и страх. Защото часове по-късно 2 септември 2020 г. щеше да стане поредното черно петно в биографията на Бойко Борисов и неговите министри. Защото 2 септември 2020 г. щеше да стане печално известен като деня на най-яростните протести срещу олигархията, корупцията, управлението на ГЕРБ.
И 2 септември щеше да бъде запомнен като “кървавата сряда”.
“Но прекрасното в човека е това, че той никога не се обезсърчава, никога не му омръзва да започне нещо отначало, когато знае, че то е много важно и заслужава да се направи” - Рей Бредбъри.
Джесика Вълчева
