Tочно една година от 2-ри септември, когато хиляди български граждани излязохме на протест, за да изразим желанието и искането си за една по-добра, просперираща и справедлива България.
Протестите от миналото лято за мен бяха полъх на надежда и споделена вяра, че страната ни може и трябва да се развива по-амбициозно и по-бързо. Помня как седмици наред почти всяка вечер слушах Rockin' In The Free World на Neil Young на път за площада, където срещах много верни и добри приятели, с различни политически разбирания, виждания и идеи.
Не бива да оставяме мечтата за по-добра България да увяхва под неяснотата и разочарованието от текущите политически процеси. И аз усещам, че политическата обстановка в последните седмици по-скоро разочарова гражданите - страната ни има нужда от редовен и стабилен кабинет на промяната, на амбицията, на потенциала на България. Светът се развива с бързи темпове и страната ни трябва да прави неимоверни и искрени усилия да напредва във всички отношения, а не да продължава да изостава. Непосилно е за мен да приема, че след толкова дни, прекарани на площада миналата година с апел за по-добро бъдеще на страната, призивът „Съединението прави силата“ остава неизпълнен.
Но не трябва да оставяме разочарованието и апатията да ни обземат, тъй като обществото и страната ни може да се движи напред само благодарение на общите ни стъпки. Промяната е процес, който не включва единствено и само политическите партии, но и всеки малък наш индивидуален акт на усилие да подобрим средата около нас.
За съжаление, кадрите на полицейски произвол и ексцесии се повториха и в нощта на 2-ри септември миналата година. Особено в тъмите на нощта, когато срещу нас бяха използвани водни оръжия; арестите бяха на случаен принцип, а мирни граждани бяха гонени и бити по уличките в центъра на София. Важно е да се потърси отговорност за тези действия.
Атанас Пеканов, Facebook
