На 2-ри септември предотвратихме още по-голямо насилие. Децата ни пак ще умират. А ние ще зимуваме в палатката. Това каза пред Фрог нюз Вера Иванова – една от майките от „Системата ни убива“. Ето какво си спомни тя за „кървавата сряда“:
- Вера, в нощта на 2-ри септември м. г. полицията атакува протестиращите. Тази вечер остана в историята като „кървавата сряда“ заради безпрецедентното полицейско насилие. Майките от „Системата ни убива“ бяхте в „окото на бурята“, защото вашата палатка е точно пред МС. Какво си спомняте за тази нощ?
- Ние няколко години протестираме и много добре познаваме полицаите, които охраняваха. Към 10 часа, обаче се появи една група силно агресивни полицаи. Виждахме ги за първи път. Точно те атакуваха протестиращите. Видяхме, че отстрани до палатката ни започнаха да хвърлят вързани хора и да ги струпват там. Започнахме да звъним на бърза помощ. Едва след 4-то, 5-то обаждане се задействаха. Опитахме се да дадем вода на пострадалите. Те бяха напълно безпомощни млади хора, вързани със свински опашки. Същото се случи и с децата, бити зад колоните на МС. Няколко часа лежаха. В този момент ние се опитвахме всячески да предотвратим насилието. Бяхме им майки, докато техните майки не знаеха, че се случва нещо страшно с децата им
- Очаквахте ли, че ще се стигне до такова насилие?
- Не, разбира се. Но имах усещането, че някой отгоре даде заповед да се действа по този начин. На 2-ри септември, когато тръгнаха срещу нас, ни оставиха в самия център. Шефът на СДВР ми крещеше: „Това ли искаш?“. Щом започнаха да струпват протестиращите хора близо до палатката, се опитахме да предотвратим насилието.
- Какво направихте?
- Дъщеря ми Ванеса се втурна към тях. Заставаше между полицаите и протестиращите и снимаше. Аз крещях, с надеждата да я спася, защото очаквах, че и тя ще пострада. Тя не спря да снима цялата нощ. Беше един от редките моменти, в които наистина се страхувах за нея. Въпреки усилията ми, не можах да я спра. Убедена съм, че с наша помощ бе предотвратено по-сериозно насилие.
- Рядко говорите за дъщеря си, която винаги е до Вас на протестите и дава всичко от себе си, за да се пребори за по-достоен живот за хората с увреждания.
- Не съм коментирала, че точно по време на протестите Ванеса кандидатства за полицай. Но те се изгавриха с нея. Постигна най-добрите резултати и на заключителното интервю пратиха много поздрави на майка ѝ, сиреч на мен. Сега тя е студентка в НСА, европейска шампионка е по бойни спортове. Благодарна съм, че все още у нас има места, където се ценят успехите и усилията на хората.
- Политици обещаха да изпълнят исканията ви щом влязат в парламента. Удържаха ли на думата си?
- Не. Нещата при нас са още по-зле. Ние сме на улицата от 2014 година и искаме промяна в Закона за личната помощ. Миналата година някои хора ни обещаваха, че щом влязат в парламента, първото, с които ще се захванат, е този закон. Нищо такова не се случи. Явно пак ще умират хора, защото няма кой да оправи съсипиите на ГЕРБ и бившия социален министър Деница Сачева. Дори при преизчислението на пенсиите, всички пенсионери ще получат повече пари, а хората с увреждания по-малко.
- Как така?
- Пенсиите на нашите деца ще бъдат намалени. Ние за едни 20 лева не можем да се преборим. Най-тежко увредените ще получават 2014 лева, а другите по 190 лева. Как се живее с тези пари?! Явно, че отново ще зимуваме в палатката. Но докога?
- Виждате ли надежда?
- Все по-малка става тя. Виждате какво се случва в НС и то след всичко, което дадохме, за да има промяна. Ние сме денонощно на тази улица. Довечера пак ще бъдем там. Затова приканвах хората да ни подкрепят. Въпреки всичко – побои, мачкане, изнудване, обиди, ние няма да се откажем. Но все по-често си задаваме въпроса дали си струва?!
Интервю на Катя Илиева
