“Винаги съм живял с два звука - един политически, един музикален.” - това са думите на човека-музика Микис Теодоракис пред The York Times през 1970 година. Той се прочува по цял свят през 1964 година с музиката за филма „Зорба гъркът”. Композира ”Трилогията на Маутхаузен”, известна още като ”Баладата на Маутхаузен”, която е описана като ”най-красивото музикално произведение, писано някога за Холокоста” и вероятно най-доброто му произведение. До смъртта си той е смятан за най-известния жив композитор на Гърция.
Бунтът на музиката
В началото на 70 -те години на миналия век гръцките изгнаници обичат да споделят историята за атински полицай, който вървейки, си тананика забранена песен на Теодоракис. Чувайки го, минувач спира полицая и казва: „Полицай, изненадан съм, че тананикате Теодоракис". След което офицерът арестува мъжа с обвинение, че той е слушал музиката на Теодоракис.
Противоречията са начин на живот в Гърция в ерата на хунтата, която потиска хиляди политически противници по време на нейното управление от 1967 до 1974 г. Но за много гърци, Теодоракис е метроном на съпротивата. Докато е "отстранен" заради идеите си, забранената му бунтарска музика напомня на народа за изгубената свобода.
След като е освободен от затвора и вече в изгнание през 1968 г., той започва международна кампания с концерти и контакти със световни лидери, които помагат за свалянето на режима в Атина четири години по-късно. Това е повратна точка за демокрацията, с нова конституция и членство в Европейската икономическа общност, която по-късно стана Европейският съюз.
Като най-прочутият композитор на Гърция, Теодоракис пише симфонии, опери, балети, филмови партитури, музика за сцената, маршове за протести и песни без граници - творчество от стотици класически и популярни парчета, които създава в добри и лоши времена. Дори в ограничеността на затворническите клетки, в мизерията на концентрационните лагери и в годините на изгнание в отдалечена планинска махала, звукът на музиката на Теодоракис не спира да се чува.
Той пише химни за съпротивата по време на война и стихове със социалистическа идея за тежкото положение на работниците и потиснатите народи. Най-известната му творба за политическо преследване е призрачната „Трилогия на Маутхаузен“, по името на нацистки концентрационен лагер от Втората световна война, използван главно за унищожаване на интелигенцията от завладените земи на Европа. Определяна е като най-красивата музика, писана някога за Холокоста.
Вдъхновението на музиката
Подобно на много от своите колеги артисти и интелектуалци в Гърция, Теодоракис е вдъхновен от марксистките идеали. Той мечтае да напише музика, която да привлече и в същото време да издигне аудитория от работническата класа и за около десетилетие успява.
Една от любимите му истории е за срещата му със старец, яхнал магаре в малко планинско селце, който не разпознава композитора и го пита от къде може да купи плоча на „тази нова творба на Теодоракис: Аксион Ести“. Постановката на Теодоракис за дългото стихотворение на Одисей Елитис е амбициозна творба, съчетаваща класическа, литургична и популярна музика. Идеята, че един гръцки селянин не само е чувал за него, но иска да закупи негово произведение, искрено го радва.
В името на музиката
Теодоракис многократно е бил в затвора заради своите убеждения. Той е арестуван през 1947 г., обвинен, че е симпатизант на партизанските сили в гражданската война, избухнала скоро след Втората световна война между десните роялисти и левите народни сили. Изпратен е в покрития с мрачна слава лагер на остров Макронисос през 1948 г., той е бит и измъчван, счупени са му краката и веднъж е погребан жив и оставен да умре. Освободен е през август 1949 г. Теодоракис влиза в политиката през 1963 г., след като приятелят му Григорис Ламбракис, депутат от лявото крило, е убит по време на мирна демонстрация. Филмът на „Коста Гаврас“ „Z“, с оценка на Теодоракис, се основава на убийството. Избран е на мястото на Ламбракис през февруари 1964 г. Когато военната хунта взима властта през април 1967 г.. той преминава в нелегалност до ареста му същата година.
Композиторът остава в затвора - където отново е изтезаван - докато международният натиск не помага за освобождаването му през април 1970 г.
Заема длъжността като заместник на наскоро легализираната комунистическа партия от 1981 г. до 1986 г., но започва да се съмнява в левицата и изоставя политиката.
Завръща се в парламента през 1989 г., но този път за консерваторите, ръководени от Константин Мицотакис, баща на настоящия премиер. В последните си години Теодоракис остава политически активист, протестирайки срещу суровите реформи, наложени на Гърция за финансово спасяване от 2010 до 2015 г.
"Аз не съм комунист или социалдемократ, или нещо друго. Аз съм свободен човек ", казва той в интервю за Ройтерс през 90 -те години.
Споменът на музиката
Човекът-музика, бунтовникът, пророкът, композиторът със сиви проницателни очи са едва някои от определенията, описващи Микис Теодоракис, който напусна този свят на 96-годишна възраст. Остава вечният спомен за неговата музика, която променя и дава свобода.
По материала работи Мира Ереева
