Навремето при соца в. ”Стършел” много го съдеха разни засегнати от критични публикации. Имаха рубрика ”Четиво за министри и генерални директори”. Като млад журналист в края на соца сътрудничех там на хонорар, пишех някакви кратки криктики, като малки разследвания, във фейлетонен стил, каквито пускаше вестника. И редакторът Сергей Трайков ми даде първият сериозен практически урок по журналистика: ”Не можеш да напишеш нищо, което не можеш да докажеш”.
И ми обясни, че магнетофонен запис не е доказателство, трябва свидетел. Ходил съм на среща с хора, за да пиша, и Трайков е идвал с мен като ням свидетел.
Сега гледам през този обектив скандала между Татяна Дончева и хората от ИТН. Те не трябваше да разкриват неща, които не могат да докажат. От случая може да се докаже само, че Дончева е влязла в един офис и е излязла от него след 2 часа или N минути. Разговорът е бил на четири очи. Нито тя може в съда да докаже какво са говорили, нито другият. Доколкото тя каза обаче, че се е срещала и с много други депутати от ИТН, може да се очаква, че те ще свидетелстват в съда. И едва ли всички ще лъжат под клетва. И е любопитно какво са си говорили.
Така ИТН и Дончева взаимно си пуснаха кръв предизборно. Покрай Дончева обаче се засяга и ИБНИ, хора, които не носят отговорност за нейните приказки. И те може да се разделят с нея или да застанат зад нея. Нямат голям избор.
Иван Бакалов, Facebook
