Прекарах в България доста време през лятото и отново не се стърпях. Бях изправен пред ситуация, която не разбирах. Това каза в „Честно казано“ по Евроком режисьорът Галин Стоев.
Приложих действен анализ на Станиславски. Да вземем случващото се като пиеса и имаме елементи, които да свържем в някакъв смисъл. ИТН е нов обект, който нахълта на сцената. Никой не очакваше толкова голяма подкрепа. Хората се оказаха объркани, разочаровани, гневни, усмихващи се. Откроява се наистина едно огромно хващане на цялото ни общество в енергията на раздора. Сякаш се намираме в безумството от „Майстора и Маргарита“ на Булгаков.
Преди раздорите, елементите бяха ясно разпределени. Всичко изглеждаше възможно. Всички си казахме да видим ИТН, получи много гласове. Случи се хвърляне на гърмящи бомбички във всички страни. Ние не знаем кой стои срещу нас, каква програма има и какво иска. Има детска незрялост или злонамерено поведение. Топката се връща при зрителите-гласоподавателите.
Моделът с джипката се бори за оцеляване като всеки един организъм. Мисля, че Борисов ще направи всичко възможно за реабилитация. Надявам се обществото да настоява за отговори за снимки, кюлчета и за това как безстопанствено се е управлявала държавата.
Насъсква се една фракция срещу друга и Борисов владее тази игра. Той знае как да говори на простолюдието, както той сам казва. Дали ще направим крачка назад и ще започнем да гледаме мача. Тогава самите отговори започват да се появяват без да ги насилваш. От този момент нататък би трябвало да отидем и да гладуваме на трети избори. Трети път е за щастие, но се казва, че и трети път стомната се е счупила.
