Декларация от името на парламентарната група на „БСП за България“
От всеки друг съм очаквал декларация за 9 септември, но не и от “Демократична България”. Половината им депутати са деца на старата номенклатура. Част от вашите родители тази вечер ще празнуват. И оттук нататък всяко изречение на “Демократична България” трябва да го приемаме като карикатура.
Тази трибуна помни страшно много политически есета на тема “9-ти септември”. Помни страшно много политически упражнения. Тази трибуна помни всякакви оратори, които са изкарвали всичките си исторически комплекси по най-неочаквани и поетични начини. Тоест изненада няма.
9-ти септември не трябва и не може постоянно да бъде използвана като политическа дъвка от някои сили, които защото не могат да предложат план за България днес, с мръсните си пръсти да бъркат в историята.
Напускайки залата, “Демократична България” доказват правотата на думите ни. Това е ситуацията в България днес - готови са да кажат всичко, но когато трябва да чуят чуждо мнение, те напускат. Ето това постоянно разделение в България ражда нашата невъзможност да родим съвместен проект за бъдещето. Ето това напускане на залата показва страха от чуването на различно мнение. Защото онова, което стана може да бъде критикувано много, това което се случи след 9-ти септември постоянно може да бъде изобличавано, но започна строежа на една друга България. Започна строеж на нещо различно.
И никой няма право да казва на хората, които са се борили и са дали живота си, че са престъпници. Повечето от тях са се борили за идеята за различна България. Идеалът им след това е бил изопачен и ние сме първите, които сме го признавали и ще продължаваме да го признаваме. Но жертвите на левицата, дадените жертви на левицата, срещат ето това - напускането на залата, махането оттук и след това после си викаме: "Защо в България нищо не върви?". Защото нашата история я използват ето такива - децата на старата номенклатура, за да могат да си пишат политически биографии.
Съжалявам, че точно на тази дата трябва да си говорим по този гневен начин. Само че ние трябва да отчитаме какво се е случило, трябва да гледаме на историята спокойно и както е казал проф. Андрей Пантев през 2009г. точно от тази трибуна: “Има дати, които могат да не служат за разделение, а за обединение.” Докато има такива отношения обаче обединението остава просто една мечта. Остава просто една фантазия.
Поздравявам всички, които чувстват тази дата като празник. Тя е празник за много хора и за родителите на “Демократична България”.
