Напоследък политиката ни изобилства от много скандали. ГЕРБ са рекордьори. България не е държавата, каквато бе преди 20 години. Тогава бе противопоставяне комунизъм и антикомунизъм. Това каза по 7/8 ТВ доц. Петър Чолаков.
Съединението е нещо важно, но не трябва да е самоцел. Когато има конфликт, без насилие, това е не е лошо. Това, че е висок градусът на напрежението, не е драматично. Въпросът е какво се свърши в парламента. Перспективата е ясна-трети парламент за тази година.
46-я парламент изглежда разединен. Някои определят ситуацията като патова. Няма партия, която да се обявява срещу ЕС и НАТО. Значи дебатът не е по дълбоки теми-на Изток или на Запад. Хората на протестите ясно казаха ,че не искат режим на Борисов. Публична тайна е, че ДПС бяха част от този модел, а днес цял ден ги слушам да казват, че били за разрушаване на този модел. Това е лицемерие.
Фокусът е върху това, което прави ИТН. Те направиха сериозни кадрови грешки. Социологическата гилдия, виждайки реакциите, които се надигат, започнаха да си взимат бележка. Тенденцията за спад на ИТН е моментна снимка. Въпросът е дали можеш да се учиш от грешките и да вървиш напред.
Не съм тук, за да давам извинителни бележки. Хубавото е, че обществото стана по-критично. Материалният стандарт е първично. Но сега ценностите към политиците са по-високи. Затова и претенциите към ИТН са много високи. Когато се предлага Николай Василев, е естествено хората да се смущават.
Той е свързан със събития отпреди 20 години. Има сериозни съмнения в професионалните биографии на предлагани лица. И Тошко и Слави трябва да си вземат бележка, защото имиджа на лоши момчета е симпатичен, но Слави написа след интервюто на Петър Илиев, че и той е агресивен. Поведението му трябва да бъде по-различно. Хората не искат да слуша ментор, който да се държи агресивно. По този начин Слави пада в капана, в който искат да го сравняват с бойко Борисов.
Когато човек е успял, той е адски скромен. Ключовата дума е смирение. Доста по-кротко да се говори. Харесвам, че Сиромахов се шегува със Слави. Една партия, формирана като протестна, е нормално да говори по-рязко. Но България няма нужда от образ като Волен Сидеров. В този капан много лесно се влиза и много трудно се излиза. Но това е част от политическата борба.
Всеки в парламента се опитва да трупа активи на гърба на другия. Слави написа, че всеки е срещу всеки. За съжаление това е политическата реалност. В политиката приятели няма да намериш. Всеки се опитва да е максимално агресивен.
Разбира се, че не може с всичко да се прави компромис. С Борисов много хора усетиха, че става дума за човек, който хитрува. В живота по принцип хората тичат след силния. Това е лош съвет. Силният мисли за себе си, след това за малките си и от там нататък за други.
Най-важно в политиката е да си поставил ръка върху пулса на реалността. Трябва да си адаптивен, да усещаш обществените настроения, но и да ги водиш. А това е свързано с поемане на риск.
