Неслучилите се реформи в съдебната система и в енергетиката бавят одобрението на Националния план за възстановяване и устойчивост, по който България очаква да получи 12.6 млрд. лева от ЕС. Това заяви вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов.
В момента продължава дискусията по детайлите на прословутия документ, тъй като евроинституциите очакват нашата страна да си напише домашните, преди да й бъде даден достъп до колосалната сума. Парите не са за любимото на българските политици харчене, а за инвестиции, каза още той пред пред Bulgaria ON AIR.
"Съдебната реформа задържа Плана към момента заедно с темата за енергетиката. Ще продължим с дискусията. Ние организирахме няколко такива обсъждания - с експерти, с различни организации и институции, които са част от съдебната система. Но не се стигна до консенсус. В сферата на енергетиката основният препъни камък е, че управляващите много дълги години са замитали тудните въпроси за зеления преход", коментира Пеканов. "Сега обаче се изисква от нас буквално в рамките на няколко седмици, да поемем ангажименти как ще се развива българската енергетика в следващите десетилетия. Това е трудно и може би не е редно един служебен кабинет да дойде и за няколко седмици или за няколко месеца да реши това. Тук част от решенията да бъдат оставени на бъдещ парламент - като въпроса за бъдещето на въглищните райони. Да, зеленият преход е важен, но е важно и да защитим хората в тези региони," заяви служебният вицепремиер.
Успели сме да постигнем някакъв консенсус в България, че като цяло планът е добър и трябва да бъде внесен, но сега в рамките на преговорите с Европейската комисия трябва да изчистим тези два въпроса. Искаше ми се да чуя някакви мнения и предложения как да отговорим на тези огромни очаквания от страна на европейските институции. За съжаление не получих кой знае колко ясни предложения от парламентарните партии," сподели Пеканов, като изтъкна: "Ние можем да имаме предложения като текущо служебно правителство и изпълнителна власт, но в крайна сметка тези промени ще бъдат гласувани от един бъдещ парламент след време. Някои такива реформи, вкл промените в съдебната система, могат дори да изискват конституционно мнозинство."
