Толкова ли простотии трябваше да се направят, толкоз ли приказки трябваше да се изприказват. Този риторичен въпрос задава във ”Фокус” бившият служебен премиер Ренета Инджова по повод видяното от политиците ни в парламента. Ето какво каза тя за последните събития:
Играта на политика, клоунстването в политика, справянето на всичко възможно лицемерно, за да се прикрият същински престъпни интереси на клики и групи, в един момент може да направи лоша шега и на режисьорите си. Знаете ли, в гръцката традиция на правене на кораби ги мажели, след като са готови, със зехтин, за да може по-лесно да шпорят през вълните.
Но зехтинът не се смесва с вода. Може понякога много да гори. С голямо съжаление ще кажа, онова, истинско събитие, поривът на цял един народ, в който и децата му дойдоха отвън, и дори да е инсинуиран и стимулиран от външни сили, беше използван именно, за да могат схемаджиите да намажат кораба си със зехтин, но в случая те са повече като едни пехливани, които с шарлан се мажат, за да не може да бъдат хванати и да се правят на победители в една борба, която не е борбата на народа ни. Това е борбата за тяхното съществуване. За това онези, които малката шепа спартанци, термопилци, които останаха на площада и които ги смятат за луди, защото едно и също нещо повтарят вече втора година, а на 2 септември не дойде нито един от тези, които използваха протеста да го яхнат и да влязат във властта, но те до ден-днешен повтарят, че задачата на този протест беше свалянето на Борисов и модела му на управление, в т.ч. на Гешев и на ВСС.
Но всичко, което се е случило оттогава досега, е начинът да се застопори системата до степен, в която не може да се мръдне нито една брънка от нея. И това го постигнаха много успешно. Така че онзи цирк, който представлява парламентът, онази неспособност да се изпълняват парламентарни принципи и задачи, онази неспособност да се решават и да се постигат закони и те да се прилагат, това е продукт на тази основна задача на нашите схемаджии. Нищо не трябва да бъде губено от това, което имат като позиции и са в състояние да преведат в движение всичко най-коварно, подло, развратно и мръсно, за да постигнат успех и го постигат с успех. Но цената на този техен успех е пародия и смърт на парламентаризма в една страна, която не е решила проблемите на своето демократично развитие.
И която, нямайки институциите, които при такава политическа, парламентарна, конституционна и всякаква криза, които все пак да продължат да държат организма да се развива и да се движи, поради липсата на това нещо, ние ще продължаваме да бъдем за посмешище на света. Приели са за пенсиите. Толкова ли простотии трябваше да се направят, толкоз ли приказки трябваше да се изприказват, за да може едно просто правило, бюджетарско правило което повишава, т.е. индексира и го индексира, а не че решава проблемите на пенсионерите в страната, защото пенсионерите са доведени на последно място в Европа по бедност, а да им индексира пенсиите и то не ги индексира, защото са неправилно определени и са много ниски, а го прикрива зад кризата, пандемичната.
Защото ако един път ги научим, че може да си искат своето, което е им е взето от миналото, пенсионерите ще поискат два пъти. И затова тези 70 лв. ще ги смятаме, че са антикризисни, а те са всъщност едно подаяние, което се дължи от много, много отдавна. И вижте, какви циркаджалъци бяха необходими, за да се стигне до това просто нещо. Цената, която има това нещо да бъде прието с гласовете на опозицията, пък вижте, каква вода налива в тяхната мелница и какъв шарлан на техните пехливани слага, а не с гласовете на тези, които щяха да сменят престъпната мафиотска власт. И си представете, що за парламентаризъм е този, който след революция от мащаба, в която толкоз народ ядоха бой и останаха някои сакати, днес приема закон социален за подпомагане на най-бедните с гласовете на мафията.
