Разни сърдечни, коремни и всякакви други болести може и да не са ме убили още, но безвкусицата, нискочелието и емоционалната тъпота ще ме убият.
Разочарован съм от списуватели и читатели, от суверени и политици, от мушмуроци и мишоци, от гяволи и гяволета, от приятели и неприятели и най-вече – от себе си. От себе си най-много съм разочарован.
Омръзна ми да си броя стотинките и да си пилея мозъка и очите на вятъра.
Омръзна ми да си броя стотинките и да си подарявам нерви и пропадания.
Омръзна ми да си броя ударите на сърцето, докато други си броят трофеите и парите.
Облегна се на нещо – поддава.
Тръгна нанякъде – без изход.
Повярвам в нещо – то нищо.
Сякаш съм на кораба „Титаник“. На истинския е свирел оркестър, докато потъва, а на моя „Титаник“ дъни чалга. Толкова чалга и безвкусица, по-голяма от най-големия айсберг.
Някой може и да каже: Остаряваш и пресоляваш манджата!
Нека е така. И без това ми е писнало от безсолно и блудкаво. Писнало ми е от сиропи, захар и сладкарски писмовни изделия .
Това е.
На тези, които не са разбрали, не мога да помогна. На разбралите – също. Илюзии не си правя никакви.
Николай Милчев
