На 14 септември Българската православна църква отбелязва един от големите празници в своя календар – Кръстовден. Това е единият от четирите дни в годината, когато миряните могат да се поклонят пред Христовия кръст. Днешният празник поставя края на лятото. Имен ден днес празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстинка, Кристина, Кристиан, Кристиана, Кънчо, Ставри и др.
Хиляди богомолци от цялата страна се стекоха и тази година в манастира "Св. Троица" на Кръстова гора в Родопите по повод големия християнски празник Въздвижение на Светия кръст Господен /Кръстовден/. Уповавайки се на преданията, че в нощта срещу празника на това място молитвите се чуват, тази вечер те отправиха своите желания към Господ, прославяйки и името Му. Една голяма част от тях останаха по поляните през цялата нощ под открито небе, откъдето ще изслушат архиерейските богослужения - Празничната вечерня, а след това и Празничната утриня, които ще бъдат отслужени в църквата "Покров на Пресвета Богородица".
Преданията за празника са много. Едно от тях гласи, че в основата му е една жена – майката на император Константин Велики, Света Елена. След дълго търсене, в Палестина, тя успява да открие гроба, в който е положен Иисус Христос. С един от трите открити в него кръста, възкресява наскоро починал човек. Света Елена взема частица от животворящия предмет със себе си, а останалото оставя в изградения на Божи Гроб храм „Възкресение Христово”. На 13 септември години по-късно, храмът е осветен, а на следващия ден, кръстът е „въздвижен“ над главите на миряните. Оттогава християните се събират, за да видят и да се помолят пред Светия кръст.
Традицията е пренесена и у нас − в местността Кръстова гора, Средните Родопи. Отдалечена на около 200 километра от столицата, Кръстова гора привлича и млади, и стари − да се помолят за здраве или изцеление на тежки или неизлечими заболявания. Вярва се, че там също е заровена частица от Светия кръст.
Историята за светостта на връх Кръстов в Родопите и местността около него научава и българският Цар Борис III (1918 – 1943 г.), от един отшелник, посветил се на вярата в Бога. Той му споделил, че получава видения, които показват, че частица от Христовия кръст наистина е скрита на върха, където някога се е издигал манастир, разрушен до основи от турците при едно от нападенията им. Там, според видението, трябвало да бъде издигнат висок метален кръст.
На 1 май 1936 г. металният кръст е поставен на върха, а след освещаването му бял гълъб отвежда множеството на западното възвишение на връх Кръстов, където изпод скалата, на която кацнал, бликнала вода. Затова над него издигат втори метален кръст, заедно с малък параклис, построен от дарители. През 1994 г. кръстът, подарен от цар Борис III изчезва. Открит е в гората, а 7 месеца по-късно е поставен в издигнатия нов храм.
Традицията повелява на Кръстовден да се спазва строг пост, а най-възрастната жена в дома да омеси обреден хляб, наречен Кръстова пита. За селското стопанство Кръстовден поставя началото на есенния работен сезон и тогава започва сеитбата на зимните житни култури. В някои райони на страната празникът се нарича и гроздоберник, защото се дава началото на гроздобера.
