След смъртта на чилийският диктатор Аугусто Пиночет, британският премиер Маргарет Тачър признава в тесен кръг, че е претърпяла имиджови щети, а страната й е загубила от международния си престиж заради нейната подкрепа за диктатора на генерала. Късно признание за инкасирани вреди. Тачър бе един от малкото световни политици и премиери, който е защитавал генерала, съборил със сила президента на страната Салвадор Алиенде.
На това място „в стаята влиза“ главният прокурор Иван Гешев... Сравнението с Пиночет изглежда странно, но държавен обвинител №1 на България прилежно спазва модела на чилийският превратаджия за агресивност, самонадеяност, недосегаемост и закрила на корупцията по високите етажи. Макар и далеч от президентския пост, Гешев не се поколеба да осъществи атаки срещу „Дондуков“ 2, с което провокира гражданска подкрепа за държавния глава, разкри топлата си връзка с Бойко Борисов и даде основателни аргументи за протестите миналото лято. В тениса това се нарича „непредизикана грешка“. Последствията ги виждаме.
Ако защитниците на главния прокурор и неговото любимо Бюро за защита на свидетелите бяха чели повечко или бяха попитали подходящите хора, щяха да имат пред себе си примера с Тачър, която безспорно е сред доказаните национални и световни лидери в своето време. Разбира се Гешев до „Желязната лейди“ е като турист-пигмей пред Биг Бен - часовниковата кула на Уестминстърския дворец в Лондон… Което прави неговата защита от партии и политици озадачаваща. Усилията в тази посока е лошо самонараняване в политически и ПР смисъл. Още повече, когато искаш да покажеш обществена ангажираност. (78% от българите подкрепят искането на неговата оставка, според социолози.)
Колкото и да им е ценен и мил Гешев на ГЕРБ, ДПС, на част от БСП и на членове на други партии неговият престой на високия пост носи само вреди. Дори Сталин навремето се е отказал от любимия си генерален прокурор Вишински, изпратил го на дипломатическа работа в ООН, където той една сутрин изпива любимото си кафе, което се оказва фатално горчиво…
И като стана дума за ООН… През 2008 г. световната организация приема Конвенция против транс-граничната престъпност, в която са описани подробно аргументите за повишаване ролята на структурите за защита на свидетелите. Само да има някой желание да прочете тези документи. И да ги спазва, естествено. Дефицитът в този посока е очевиден…
Ето как е другаде.
Канада
Бюрото за защита на свидетели е подчинено на Кралската канадска конна полици (RCMP) под прекия контрол на правителството и националната полиция.
Хонконг
Структурите са към полицията и митниците. Контролът се осъществява от правителството.
Ирландия
Бюрото е под „шаката“ на главния прокурор, но се управлява от Специалното детективско подразделение (SDU) Garda Síochána и националната полиция.
Израел
Подразделението е част от правителствените структури.
Италия
Отговорността за защитените свидетели е на Централното управление за защита (Servizio centrale di protezione) Polizia di Stato. С прокуратурата връзката е информационна. Полицията също има ангажимент.
Швейцария
Законът за защита на свидетели определя координацията и начина на действие на отдела за защита и Федералното управление на полицията. Има общодостъпен сайт, в който всеки може да се запознае с условията и процедурата.
Украйна
В зависимост от характера на съответното дело за безопасността на свидетелите се грижат Специалният отдел на съдебната полиция, Службата за безопасност, а доскоро и спецподразделението Беркут.
Великобритания
В момента там под закрила са около 3000 души. За тях отговаря Националната система за защита на свидетели, която е в състава на Националната агенция за борба с престъпността. Конкретни задължения имат и регионалните звена на полицията.
Във всички споменати държави работата на по защитата на свидетели е обект на обществено обсъждане. В политиката има правило: За да се минимализират щетите, трябва да се жертва нещо или някой.
Огнян Стефанов
