Съпредседателят на ДБ Христо Иванов публикува във Фейсбук последните си думи, казани пред отиващото си 46-то НС. Ето какво каза той пред депутатите:
"Уважаеми колеги,
Искаше ми се да успея да кажа няколко думи на изпроводяк, преди да започне кампанията, но тя започна. Но въпреки това, аз ще се опитам да се придържам към първоначалния си замисъл и да Ви предложа една оптимистична теория за това, което се случва в тези месеци.
Много прилагателни се нарекоха, се казаха за този парламент. Започна едно неудържимо сочене с пръст и откриване на кой е виновен, пак казвам, гузни негонени бягат. Но мисля, че сме длъжни да опитаме да предложим на нашите избиратели и една по-оптимистична версия за това какво се случва с нас, не просто с нас тук, в тази зала, но включително и това, но и с нас като общност, политическа. България имам предвид.
И моята оптимистична теория е, че се случва много важна трансформация. Тази много важна трансформация не може да се случи бързо, не може да се случи еднократно, не може да се случи линейно, не може да се случи подредено, не може да се случи планирано, не може да се случи организирано, така че да се вмести в един ясен парламентарен цикъл. Очевидно тя налага такива едни сътресения, няколко пускания на пералнята, нека така да го кажем, на народния вот. И само че тази трансформация е много важна и е хубаво, извън хаоса, атаките, недоволствата и така нататък, да видим този процес, да го разберем, да го артикулираме, да го наречем. Аз ще дам моята версия. Всеки, разбира се, е свободен да има своя, защото това осмисля процеса и ни позволява да го придвижим по-напред.
Какво се случва? Централният въпрос на тази криза, защо я има тази криза, е въпросът за това как в България се осъществява властта. В чий интерес, от чие име, по какъв начин - технологията на властта. И между другото, това е това, в което и двата парламента се спънаха на много нива - от правилника до комисиите през законодателството, през заявките и неслучилите се заявки, през формирането на управление - технологията на властта.
Ние се оказа, че не можем дори да проведем среща, без след това да се тръгне да се разказва по медии какво се е казало на тази среща, това тя да се превърне в компромат, самият факт, че е имало среща или пък да се превърне в част от кампания. Нямаме съгласие помежду си дори за най-базовия формат, в който да се води диалог. Тези неща не са самоцелни. Те са много важни, защото днешният ден е толкова последен ден на този парламент, колкото първия ден на следващия парламент. И какво ще успеем да осмислим от това, което направихме и не направихме тук сега днес, ще бъде важно не просто за да затворим тази страница, а как отваряме следващата страница.
Технологията на властта, и това е съвсем немаловажен въпрос, защото властта е нещо много предизвикателно за човешките същества. Властта е може би най-голямото предизвикателство, пред което човек се изправя - поне на мен така ми се струва в моя опит. И от тази гледна точка цялата западна цивилизация се е посветила на това тази отровна, опасна субстанция, която разгражда човека. Защото на латински корупция означава това - разложение, разпад морален. Преди финансовите аспекти, преди злоупотребата със средства. Морален разпад. Този разпад е пряко следствие от невнимателното, недозираното излагане на радиацията, опасната радиация на властта.
Цялото развитие на западната цивилизация е свързано с това да изгради такива процедури, процеси, в които институции, в които властта да се дозира и излагането на отделните ѝ носители да се дозира, така щото въздействието върху тях да не бъде прекалено. Мандатност, прозрачност, разделение на властите. Всичко това е част от този процес.
Ние 89-а година започнахме да изграждаме една демокрация, която трябваше да изгради именно тази конструкция от тези лабораторни отделни съдове и процеси, в които тази опасна материя да бъде така дозирана, щото да може да се управлява в интерес на хората, а не в резултат на разлагащото се въздействие върху своите носители. Но не успяхме. И стигнахме до една ситуация, в която неизменно имаше един голям. Един, който излизаше напред и казваше: “Аз спечелих изборите!”. Един, който беше поредният спасител, който смяташе, че има свръх овластеност и тази свръх овластеност все някак си се случваше да се превърне в свръх корумпираност, да се презареди в други концентрации, в медиите, в икономиката, в регулаторите, в правосъдието на безконтролна власт, която да се презарежда и на всеки следващ път така да се случва. И това изкриви нашето съвместно битие и породи тази криза. Тази криза е морална, криза на моралното самочувствие на нашата нация, преди да стане парламентарна, преди да има своите измерения в една или друга конфигурация и т.н.
И този парламент беше, според мен, и се надявам, ако правилно си извадим изводите, решителен момент да си направим изводите от това какво ни предстои. Предстои ни вече да няма големи и се надявам това наистина да е така. Предстои ни българският политически живот да се състои от повечко средни по размер партии и играчи, никоя от които няма да може да се държи като големия, който да тропа, да слага на масата едни имена, да казва: “Няма да ме питаш кои са тези имена и ако смееш да питаш, това е скандал”. Никой няма да може да казва: “Аз решавам да има плаващи мнозинства и ще си ги използвам както ми е удобно”. Никой не може да казва: “Аз имам един център за вземане на решения, който е извън парламента и там ще се вземат тези решения, тук вие само ще ги изпълнявате”. Нали са Ви познати тези пороци?
Надявам се и поемам тази отговорност, че в този парламент ние казахме “не” на всичко това. Да, аз поемам тази отговорност. Защото ще ни се наложи от тук нататък да се научим да бъдем съизмерими. Съизмеримост между другото се родее с думата смирение. Смирение значи да си знаеш мярата. Да бъдем съизмерими и да се научим, че трябва по някакъв начин да се научим обратно да се срещаме, без от това да стават скандали, без от това да стават компромати, без това да се удавя в лъжи и измишльотини след това. Ще трябва да се научим да правим тази дума, която я превърнахме в някакво абсолютно табу - компромиси. Само че има компромис и компромис. Има компромис, който е безпринципен, има компромис, който е на база на осъзнати принципи. Ще трябва да се научим да търсим сечение на интереси. И аз за това днес се радвам, че толкова много партии обявиха за свой първостепенен интерес съдебната реформа. Надявам се това да бъде основата за едно бъдещо мнозинство в следващия парламент. Това е добър знак. Това е добър знак.
И ми позволете да кажа едно нещо, за което съжалявам. Този парламент не можа да се фокусира върху политиките свързани с ковид. Много се злоупотребяваше с тази тема, но не успяхме да направим достатъчно по отношение на тази криза, която се задава. И тук това е вина на всеки един от нас.
И друго нещо, което искам да кажа. Днес е 15-и септември. Всички поздравяваме протоколно, но аз искам да Ви кажа - не съм сигурен, че някой в училищата има нужда от нашите поздравления. Обаче, може би ние помежду си, нека да си признаем днес, че ни предстои много да учим. Взаимно да се учим. И аз искам да Ви благодаря, защото с всеки един от Вас, с който съм имал допир, съм могъл да науча по нещо. Невинаги по хубавия начин, ама то учението невинаги е по хубавия начин. Така че, искам да Ви благодаря.
И искам да бъда свидетел за едно нещо, защото следва кампанията, в която всички ние ще се сочим с пръст и ще казваме какви боклуци са всички останали, а това, което избирателите ще разбират е, че “всички сте боклуци”.
И затова искам да кажа, че аз тук видях тази месеци ужасно много хора, които никога не бих нарекъл боклуци. Във всички парламентарни партии. Защото човек е това и всеки човек е това - сплит от светлини и сенки, от грешки и недостатъци, от съмнения и тласъци напред, от надежди, че провидението ще му даде верния път. И аз видях много хора - тези, до които имах възможност да се докосна, не до всеки един от вас можах - които са точно това.
И искам да кажа на нашите избиратели, че моята оптимистична теория за тези парламенти включва и хората в тях. Включва и хората, които видях. Искам да се извиня на тези от Вас, които съм огорчил с нещо и искам да Ви благодаря за сътрудничеството и ще очаквам да работим пак.
Чака ни грозна кампания, но исках да кажа нещо, което да ни позволи следващия път, когато се съберем тук, да започнем от малко по-добра точка, отколкото ще се разделим и отколкото ще си причиним в тази кампания.
Колеги, бъдете здрави и до нови срещи! Благодаря Ви!"
