В рамките на мандата на служебния кабинет, основните приоритети в работата ми бяха: преработката на Националния план за възстановяване и устойчивост и ускоряването на работата по Споразумението за партньорство за следващия програмен период.
Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) беше надграден от една страна с оглед на оптимизация на съществуващите проекти, така и чрез включването на нови проекти от съответните министерства и институции. Включени бяха редица нови реформи и съществено беше подобрено качеството на документа по отношение нивото на амбицията и реалистичност на вече заложените такива. Отпаднаха проекти, които са търпели критика от Европейската комисия. Въпреки тези стъпки, службите на
Европейската комисия все още изискват допълнителни действия в сферата на енергетиката. В края на месец юли беше проведено изслушване в Народно събрание по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост, а в края на месец август бе проведено изслушване в Комисията по въпросите на европейския съюз. Благодаря за конструктивното мнение и за подхода на партиите там – те ясно разбраха, че трябва да преминаваме към финализиране на документа и дадоха препоръки. През миналата седмица проведохме среща със службите на Европейската комисия. Там беше ясно заявено че могат да се водят преговори със служебен кабинет, но се изисква поемане на ангажимент за поставяне на ясна стратегия за декарбонизация, която трябва ясно да очертава бъдещето на въглищните региони.
По отношение на Споразумението за партньорство за следващия програмен период бяха проведени срещи и обсъждания, които целят финализиране на Споразумението от българска страна, както и заедно с европейските институции. Двата отворени въпроса изглежда ще бъдат решени в обозримо бъдеще. Първият е по отношение на регионите – колко региона да бъдат допустими за финансиране по Фонда за справедлив преход. Позицията на Европейската комисия изглежда твърда, че те трябва да бъдат единствено Стара Загора, Перник и Кюстендил, като се борим и за това да бъдат добавени и прилежащи общини, които ще бъдат засегнати от прехода, както и 8 допълнителни региона, в които зелената сделка ще повлияе върху бъдещето на индустриите в тях. По отношение на изкривяването, което се получава от факта, че София е включена в Югозападния район за планиране и което ощетява други градове – тъй като целия район вече се води регион в преход, и това би означавало малко ресурси и за останалите, търсим варианти да уговорим повече пари от тези, които в момента са предложени от Европейската комисия, като поемем ангажимент обаче тези средства да бъдат заделени специално за по-слабо развитите области и общини извън столицата. Освен това, за да отключим тези средства от 1,2 млрд. евро от Фонда за справедлив преход също така трябва да имаме ясна визия за декарбонизация.
В края на този мандат искам да подчертая важността на решенията, които предстоят пред нас - по някои от тях е трябвало да работим от години, но всички са замитали трудния въпрос под килима. От дискусиите, които имах, особено в последната седмица, с европейските институции, стана ясно, че вече не е достатъчно да даваме уклончиви отговори с думи като “скоро”, “краткосрочно”, “дългосрочно”. От нас вече се изисква ясен план и ангажимент какво и как ще правим по години с конкретика. Изненадани сме колко е рязък тонът на Комисията. Те не разбират колко е трудно да вземеш такова решение, с такава социална цена в най-бедната европейска страна.
Отговорното държавническо поведение в този момент изисква задълбочен дебат. Но той ще трябва да се случи в момент на разгорещена политическа кампания, в която темата благодатно се използва за политическа употреба. Затова осъзнаваме, че в идващия предизборен период ще бъде още по-трудно да се постигне консенсус. А трябва да разберем, че в момента имаме уникален шанс да получим финансова подкрепа и средства, за да осъществим този преход и не можем да пропуснем тази възможност.
Атанас Пеканов, Facebook
