Поведението в последно време на лицето Борислав Михайлов, като че ли се опитва да опровергае народната мъдрост за вълците и зайците. Подчертаната му самоувереност, прерастваща в наглост пред разследващите журналисти и в служебните му взаимоотношения, рязко контрастират на изплашената му физиономия преди около година и половина.
Тогава, след няколко минутен разговор по телефона с тогавашния ни премиер Бойко Борисов, побърза на часа да си подаде оставката от поста на най-дълго заемалия президент на БФС. За да анализираме обаче сегашното му поведение, трябва да си отговорим на най-важния и най-строго пазения в тайна от Михайлов въпрос, кое го принуди така панически и доброволно да освободи благата длъжност, към която сега със зъби и нокти се стреми да запази, пък дори и за няколко месеца.
Какво беше съдържанието на тия няколко думи, изпратени по скъпия му GSM, от бившия министър-председател, които мигновено сломиха в него всякакво желание за съпротива?
Заплаха за разследване на 15 годишната му дейност? Едва ли, защото още на другия ден, ГДБОП нахлуха тежко въоръжени и с джипове в луксозната централа на БФС, и иззеха купища папки и документи. Предупреждение за физическото му оцеляване на него или на близките му? Ако е така, което е малко вероятно, следва да е следствие от безспорни факти, че петцифрената му понастоящем официална заплата, със „сицилиански“ способи е нарастнала няколко пъти, което да е раздразнило премиера. Но в този случай, той с охота би споделил две трети от доходите си с него и би гарантирал оставането си.
„Кучето е зарито“ на друго място! И за това знаят само двама души. Нещо, което е изключително конфиденциално и съдбовно за Михайлов. Налага се обаче изводът, че опасността за него е била персонална и единствено по линия на предишния ни премиер и сега, след неясната политическа конюнктура в страната, автоматично е отпаднала. Но така е наивно да се мисли и най-важното, ситуацията е с временен характер. Независимо, че с находчиви адвокатски хватки, Михайлов безпардонно оттегли оставката си и съдът го върна на предишната му длъжност. Зависимостта на възстановения президент на БФС от бившия ни премиер би трябвало да намалее, но не и да бъде прекратена. Освен, ако Михайлов не си е платил вече или не е „целувал“ ръката му за прошка. Което отново изтласква на преден план въпроса на въпросите - кое изплаши преди година и половина Михайлов? Или това, което тогава го паникьоса, сега ли е моторът за безпардонното му поведение...
Като слънчев ден е ясно, че става дума за пари, за много пари, за милиони. Те ще потечат от Европа, УЕФА и ФИФА. Бившият премиер знае това и взема мерки, да има свой човек във футболния съюз, за да се пълни чекмеджето. От първи опит май не стана.Но обърне ли се палачинка, на сто процента бившия министър Кралев ще е на линия.
Печеленето на време, понякога е успешна стратегия. Обяснима е стръвта на стария-нов президент Михайлов, с която се бори да осуети насрочения за средата на октомври т.г. от съда извънреден конгрес на футболния съюз. Надява се по този начин и да възстанови срутения си имидж, което е особено болезнено за него. В това отношение ще бъдат използвани богат арсенал от средства, в т.ч. и значителни суми от банковите му сметки в България и от чужбина. Остава надеждата, че финансовото ни разузнаване и съответните служби наблюдават процесите. Но има и обективни предпоставки, които улесняват постигането на заветната му цел. Например - рестрикциите, които могат да се очакват да бъдат наложени във връзка с разрастването на КОВИД - пандемията и отмяната на масовите събирания, в т.ч. и провеждането на конгреси. Като цяло обстановката в страната ще бъде напрегната и във връзка с насрочените избори „две в едно“. Накратко - държавните ни органи ще бъдат заети с отговорни дейности и няма да им е до организирането на „хайки за вълци“, което означава, че и „зайците“ ще се чувстват комфортно.
Михайлов, необходимо ли е да ти бъде напомняно, че достойнството на един човек не може да бъде отнето, то може да бъде само загубено. Невъзможно е, когато неотдавна сам си избрал ролята на „заек", за да оцелееш, да изпълзиш от храстите, след време, като „вълк“. Никой няма да ти повярва! А още повече да те приеме за ръководител....!
Калин Джумайски
