А усещате ли, че вече предозираме с пресмятането? Пропагандата поощрява тази наша слабост. Медии, социални мрежи, дресирани анализатори и дори простолюдни критикари - всички се тресат във всеобща аритметична аритмия. Колко процента щял да дръпне този от онзи, онзи от този, онзи от онзи, този от този. Само дето зад тези проценти не стоят просто гласоподователски решения. Зад цифрите стои плът.
Време е да осъзнаем, че както и да пресмятаме, накрая сметката е неприятна. Българите, които възприемат България като свое лично произведение, все още са малцинство. Има много причини за това национално безхаберие. Нихилизмът ни е посят, подхранван и поощряван от алчността на родни тоталитарни режими и чужди арогантни интереси. Да, склонни сме да ръснем някоя друга сълза на химна, да друснем кълки на „Бяла роза“ и дори да се кълнем в чистите идеали на Левски и Ботев. Но фактът, че България зависи от всеки един от нас, е неприемлив за съзнанието ни.
Грозно или не, ние самите сме виновни за това, че отгоре гледат на нас като на стока, която могат да прехвърлят от едно ремарке в друго.
Радослав Бимбалов, Фейсбук
