Крамола между президента Първанов и Военното министерство разведри края на работната седмица. За първи път от времето на Желю Желев висши военни се опълчиха на държавния глава. Този път обаче спорът не е принципен и не касае реформата или влизането в НАТО.
Нещата тази пролет са на нивото на Биг Брадър фемили. Първанов се нацупил, че военният министър Аню Ангелов отказал да му изпълни поредната прищявка – да повиши в звание неговият съветник контраадмирал Николай Николов. Ах, каква драма. Върховният главнокомандващ мощно се газирал и отказал да подпише целият списък с повишения, което е безпрецедентен случай. Зад интригата висши военни съзират сянката на „сивия кардинал” и шеф на кабинета на държавния глава ген. Никола Колев. Бившият шеф на Генщаба по стара традиция се опитал да диктуват на МО кои са достойни и кои - не, но оттам му показали среден пръст. Доживяхме военните ни да покажат достойнство, което отдавна не се бе случвало, слава тебе Господи! Защото се нароиха наполеоновци, които се опияняват от тежкия си нарцисизъм. Президентът, който се вслушва в съветите на Колев по-често отколкото трябва и този път се оказа в центъра на глупав и махленски като мотив скандал.
Може пък за пръв път да гледаме парад на Гергьовден, без камерите непрекъснато да ни дават обветреното волево лице на върховния главнокомандващ. Кой знае.
От години политици и президент кадруват в армията както им е угодно. Вездесъщият Колев не спира да интригантства от името на Първанов, нанасяйки на и без това измършавялата ни войска, големи щети. Именно след нечестни комбинации Военно-морският ни флот бе лишен от възможността негов командващ да оглави Генералния щаб, каквато практика бе въведена в края на 90-те години на миналия век. Колев успя да пробута за пореден път човек от Военно-въздушните сили, като с това предизвика напрежение сред висшите ни военни. Предишният шеф на Генщаба, безличният и послушен ген. Златан Стойков, също бе посочен от „Дондуков” 2. Това даде възможност да се реализират авторските сценарии на Колев, представяни като президентски. Не става дума само за абсурдни кадрови решения. Милиони левове бяха хвърлени за спорни сделки за техника и въоръжение за войската. Мистерия е и до днес в какви сметки и джобоне са потънали комисионните от тези покупки.
Партиите и особено БСП също винаги са имали апетит към кадруване в армията. Дълго време никой не закачаше братът на Николай Добрев и той си изкара една добра служба. Братът на Румен Петков пък се придвижваше по йерархичната стълбица със скоростта на светлината. Слухове свързват неговото име с мистериозното приватизиране на летището в Долна митрополия и превръщането му в мотописта. Не е тайна, че Румен Петков е председател на федерацията по мотоспорт.
Скъпите ремонти, неясни договори, заменки на жилища по схемата „кон за кокошка”, продажба на армейски имоти за жълти стотинки, обсебване на плажове и безценна брегова ивица и други далавери, превърнаха армията в небоеспособна, тъжна и жалка картинка. Бяха изгонени десетки опитни и достойни офицери за сметка на послушковци.
Арестът и повдигнатите обвинения срещу бившият военен министър Николай Цонев е само едно от доказателствата за това.
Друг голям грях на дуета Първанов-Колев е липсата на закон за тайните служби. По този начин Военното разузнаване вече 20 години е нереформирано, в него продължават да служат хора, свързани тясно със страховитото ГРУ (Главно разузнавателно управление на Съветската армия). Никой не знае какъв е бюджетът на Военното ни разузнаване и как се харчи. Какви задачи изпълнява службата. Знае се обаче, че то може да подслушва и следи български и чужди граждани без да иска разрешение от съда. Статут, който го превръща в държава в държавата. В този си вид то е особено удобно за „мръсни” политически поръчки. Пълната непрозрачност навежда именно на такива съмнения.
Доскоро в армията имаше лаф: „Страдате от безсъние? Пуснете си реч на Първанов за 6 май и ще се превърнете в „спящата красавица”.”
Убедете се сами. Реч на Първанов през 2002 г. „В ден като днешния правим равносметка на реформата. Но това е и един повод да обясним нейния дълбок същностен смисъл. Аз искрено вярвам, че не само в българската армия, но и в обществото ни вече всички са убедени в необходимостта от тези реформени процеси, от дълбоките преобразования, които реализираме не за да се харесаме на някой отвън, а за да не останем назад или в страни от дълбоките промени във въоръжените сили, от тази истинска революция във военното дело.”
2009. „Трябва да сме наясно, че сега повече отвсякога, когато говорим за реформи, тези реформи трябва да бъдат насочени към постигане на по-добър живот за военнослужещите, ресурси и инвестиции, които да бъдат в професионалната и социалната сигурност на всеки един от вас.”
Не се напрягайте да откриете разликите – няма такива. Скука, скука и пак скука. И изведнъж – гранде скандал.
Зад Първанов наднича ген. Колев. Зад министър Ангелов вероятно е Бойко Борисов. Пореден рунд между „Дондуков” 2 и „Дондуков” 1. Точно започна да избледнява предното приключение, в което от президентството вкараха вицепремиера Дянков – ето ви ново, с армията. Ще премине ли напрежението в екшън – предстои да узнаем. За публиката може и да е забавно, но за държавата е тъпо, защото заради интрига около един човек, може да пострадат още над 20 назначения и повишения в БА.
От друга страна скандалът е подходящ повод пред обществото да се изкарат на светло дълго прикривани тайни за намесата на президента в армейските дела. Ще останете изненадани...
Кап. Киро Фуражков
