22 септември 1908 г. е забележителна дата от националния календар, на която всеки трябва да знае какво се е случило. Може би това е една от най-умелите прояви на българската дипломация.
Това заяви пред БГНЕС историкът Николай Поппетров по повод днешният празник – Ден на българската независимост.
“Това е историческа памет. Независимостта е едно от големите събития в историята ни, тъй като е върволица от стъпки към утвърждаване на българската държавност в Европа. Първата стъпка са събитията през 1878 г., между Сан Стефано и Берлин. Втората забележителна стъпка е Съединението, защото по чисто български воля и усилия се стига до обединена България. Третото голямо усилие е именно това събитие. В тогавашния модерен свят ние сме получили всичко: освободили сме се, обединили сме се и сме стигнали състояние на независимост. Това е много важно с оглед на международното право, на престижа на държавата, на възможностите за международна изява“, припомни историкът.
Според него събитието има два историческа аспекта, по които може да се разглежда - като забележително дело на българската дипломация, както и като цялостно значение.
“Може би това е една от най-умелите прояви на българската дипломация. В този период тя има няколко много умели акта, но те не са много. Българската дипломация винаги върви след събитията, за съжаление, но осъществяването на акта на независимостта е един такъв триумф. Вторият е през 1940 г., когато вземаме Добруджа“, разказа още Николай Поппетров.
Той припомни, че за независимостта трябва да бъде отдадено голямо значение на ролята на тогавашния монарх – княз Фердинанд, който от този момент става цяр на независима България.
“На практика той осъществява международната дипломатическа игра около независимостта. Ясно е, че това е политическо решение на българските управници. В онези години такива решения не се взимат без категоричното мнение на държавния глава. Фердинанд управлява доста авторитарно и силово, така че идеята е съгласувана с него. Това ни най-малко не подценява големите заслуги на кабинета на Александър Малинов и неговата лична роля за извършването на този акт. Зад гърба на всичко обаче стои князът, който има много добри връзки във Виена“, подчерта изследователят.
“Трябва да направим едно допълнение от съвременна гледна точка. Ако погледнем националния календар в периода от 1918 до 1940 г., това не е най-голямото събитие. То продължава да е 3 март, както и монархическите празници. Мимоходом някъде там се споменава и българската независимост. На тази дата не се отдава това значение, каквото се отдава на Гергьовден, когато се прави парадът, както и на Богоявление“, допълни още той. Според историкът превръщане на събитието в национален празник след 10 ноември също има политически привкус.
Николай Поппетров смята, че е важно големите събития от българския исторически календар да се популяризират, не да бъдат формално отбелязвани, но не бива и да бъдат непременно героизирани.
“Голямо събитие, но няма героизъм. Писал Малинов манифеста на коляното си, хубаво, ама не го е писал на фронта. Не са гърмели шрапнели над него, нито турската армия е приближавала към София“, посочи той.
„Сега доброволно сме отстъпили голяма част от независимостта си. Не мисля, че ще кажа нещо еретично. Имаме съюзници, има всякакви заплахи, имаме чужди бази на своя територия, но това пак е някакъв елемент на зависимост“, смята още историкът.
Според него събитията от 22 септември 1908 г. показват главно едно – България може да има умели политици и обществен консенсус по истински важните въпроси.
