В страната има над 800 активни свлачища в момента, в това число и по Черноморското крайбрежие. Само на територията на община Созопол са регистрирани над 10. Казусът със свлачището на Алепу е бомба със закъснител.
Това заяви в интервю геологът инж. Любомил Ангелов.
Инж. Любомир Ангелов е проектант инженергеолог-хидролог. Завършил е МГУ “Св. Иван Рилски”. Има над 20 години опит в различни проекти в областта на геотехнически проучвания и хидрогеоложки инженеринг.
Изграждал е укрепителни и противоерозионни мероприятия за свлачища по Черноморието и пътната мрежа в страната. Консултирал и е изготвял технически проекти за пътно строителство, в това число и на участъци на автомагистралите „Хемус“, „Струма“, „Люлин“, а също и на ж.п.линии. Реализирал е геотехнически проучвания за софийското метро, извършвал е хидрогеоложки проучвания, мониторинг и анализ на подземни води, доклади за ОВОС, изготвяне на екологична оценка (ЕО) на плановете за управление на речните басейни 2016-2021 и други.
Ето и цялото интервю:
Свлачищата често срещано явление ли са по Черноморското крайбрежие, инж. Ангелов?
В страната има над 800 активни свлачища в момента, в това число и по Черноморското крайбрежие. Само на територията на община Созопол са регистрирани над 10 свлачища с обща площ 171,9 дка. Специално за крайбрежието, регистрирането им, мониторингът, предписанията на превантивни мерки се осъществява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез „Геозащита“ ЕООД – Варна.
Много популярен стана казусът със свлачището при Алепу, където се строи Антеа Резидънс. Имало ли е свлачище на терена на строежа?
Ще ви говоря с конкретни данни. Инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания през 2006 г установяват зони, засегнати от свличания. По данни на „Геозащита“ ЕООД – Варна през 2009 г. са установени две свлачища – едното с ширина около 20 м., а второто - около 100 м, които са вписани в регистъра на свлачищата в република България. През 2011 г. е установено, че те са се обединили и новото е с ширина около 130 м. и дължина около 40 м. През 2015 г. свлачището навлиза навътре в склона на около 70 м, достига до общинския път за комплекс „Свети Тома” и излиза върху плажната ивица. Предвид широчината на свлечения участък – това са хиляди тонове земна маса.
Тогава „Геозащита“ ЕООД – Варна предупреждава, че при продължаване на активните свлачищни процеси има реална опасност да се затрупа плажната ивица и да се свлече общинският път. Изрично казват, че няма предпоставки за естественото им прекратяване и трябва да се извършат укрепителни мероприятия.
При наличие на свлачище, подобно на това, което описвате, какви са рисковете?
Много сериозни, това е бомба със закъснител. Рискът при неукрепено свлачище е постоянен, всеки един момент могат да се активизират допълнителни земни маси отново, никой не може да предположи дали няма да има реален риск за човешки жертви. Затова е важно да се реагира максимално бързо, за да се спре разрастването му и да се минимизират щетите от него.
При неукрепване на свлачището в Алепу, можеше да настъпи разширяване на неговия обхват, постоянно свличане на земни маси върху плажната ивица, разрушаване на изградена пречиствателна станция на к.к. „Свети Тома“, прекъсване на пътя над свлачищния отстъп.
Вероятно крие рискове и за растителните и животинските видове?
Да, това също. Активните свлачищни процеси са опасност за всички растителни и животински видове. Защото при свличането на земни маси се затрупва растителността, нарушават се естествените местообитания на птици, въздейства се на популацията на животински видове.
Обаче много често темата за опазването на биологичното разнообразие се преекспонира, а в случая има други, по-съществени, рискове. Трябва да си задаваме въпроса, какво може да се случи с паркирали коли и туристи, когато активизацията на свлачищните процеси доведе до разрушаване на част от пътя, водещ до плажа и близкия комплекс.
Много се изговори за начина, по който се укрепва свлачището при Алепу – с част от сграда. Има ли такъв подход?
Този подход дори е регламентиран в Наредба № 12/03.07.2001 г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони, където пише, че подпиране на свлачището може да стане и с подземната част на нови сгради или съоръжения, които, разбира се, трябва да са оразмерени и за целта се проектират специално осигурени конструкции. Тази конструкция може и да се комбинира с пилоти, когато свлачищната повърхнина е дълбока, както е при Антеа резидънс, може да е чрез други начини, които също са описани в Наредбата. Подобни неща се правят и в чужбина, България не прави изключение.
Но да уточня, тук има специфика и законова процедура. Първо, съгласно чл. 96 от ЗУТ, в свлачищни райони, вписани в регистъра по чл. 95, ал. 2– геозащитни мерки и дейности се разрешават след издаване на предварително съгласие от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Издаденото предварително съгласие за строеж, съгласно ал. 4 от чл. 95, се отнася за строеж само на геозащитни съоръжения. За да се продължи на следващ етап е необходимо бъде отчетен положителният ефект от противосвлачищната конструкция, т. е. че са овладяни свлачищните процеси. И чак след това може да се започне със строителство на сграда или съоръжение. Следващият етап на строителство отново е свързан с издаване на административен акт, съгласно чл. 95, ал. 3 от ЗУТ. Както е направено при Антеа.
В случая с Антеа, свлачището е на 30 метра навътре в терена. Укрепването му може ли да окаже въздействие върху брега или плажната ивица?
Укрепването не може да има негативно въздействие върху брега или плажната ивица, но има положителен ефект от него. Защото плажната ивица в момента не е затрупана със земни маси и реално е защитена.
Какви са рисковете, ако укрепително съоръжение се премахне и може ли да се премахне по безопасен начин, в случай, че се наложи?
Премахването на укрепителното съоръжение неминуемо ще е свързано с ново активизиране на свлачищните процеси. А това не може да се нарече безопасно. Нещо повече, поради спиране на строителните дейности в Антеа Резидънс, има активизация на свлачищни процеси под действащата локална пречиствателна станция, която граничи с обекта. Там има оголен фундамент и рискът е наистина много сериозен. Вече говорим за екологична опасност, която не може безотговорно да се пренебрегва.
СПЕЦИФИКАТА НА ТЕРЕНА
На терена, където се намира Антеа Резидънс, са направени изключително детайлни инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания, на площ 45.5 dka. Те показват изключително сложен терен, от гледна точка на литоложките разновидности изграждащи земната основа.
Площ на проведените инженерно-геоложки проучвания
Въз основа на множество лабораторни изследвания и полеви опити са отделени 13 инженерно - геоложки разновидности, което може да се види и от фрагмент на съставен надлъжен профил.
